Породата английски кокер шпаньол често е описвана като весело животно заради своя чар и разпознаваем вид вид на щастливо куче. Те са популярни в целия свят заради своите ловни способности и ще работят неуморно, за да извадят пернатия дивеч отвсякъде. Тяхната нетърпелива природа на полето се пренася и в дома, което ги прави прекрасни домашни любимци.
Aнглийски кокер шпаньол
Едно от най-големите семейства кучета – кокер шпаньол шпаньолите са кръстосани вероятно около 1300 г. за предимно ловни цели. През 1892 г. по-малките шпаньоли, които са специализирани за лов на птици, са определени като кокер шпаньоли.
Тъй като кокерът е изключително популярната порода, както и доказало се изложбено куче, типът се разграничи така, че изложбените кучета, печелещи в американски състезания, са по-малки, с по-дълги крака и по-кръгли глави от оригиналния кокер от Англия. През 1936 г. американския киноложки клуб разделя породата на две разновидности: английски кокер шпаньоли и кокер шпаньоли известни съответно като кокер шпаньоли и американски кокер шпаньоли.
Английският кокер шпаньол остава породата, която е по-сходна с оригиналните кокери, но в Америка те не са толкова популярни както американските.
Грижа за английски кокер шпаньол
С височина между 38 и 43 см, английският кокер шпаньол е едно наистина компактно спортно куче. Те имат характерно дълги, космати уши и средно дълга копринена козина, която може да се бъде в 18 стандартни цвята за породата. Формата на тялото е балансирана и компактна, което им позволява да бъдат едновременно здрави и пъргави.
Подобно на други породи шпаньоли, английските кокер шпаньоли имат се отличават с известните си пищни и клепнали уши, които обаче могат да ги предразположат към ушни инфекции. Освен това дългата им козина може да ги предразположи към кожни инфекции, ако не се поддържа правилно.
С какво да храним английски кокер шпаньол
Изборът на най-добрата диета за английски кокер шпаньол се свежда до нуждите на конкретното куче. Въпреки че винаги е важно да изберете диета с висококачествени съставки, най-добре е да обсъдите това с ветеринарния лекар, тъй като той може да направи препоръки въз основа на специфичната анамнеза на вашето куче.
Английските кокер шпаньоли, които не се използват за спор като например лов, често са с наднормено тегло, затова е жизненоважно да поддържате добра телесна кондиция и тегло на кучето и да избягвате да му давате твърде много храна.
Как да храним кокер шпаньола
Повечето английски кокер шпаньоли не се нуждаят от специални инструкции или режим на хранене. Обикновено за тази порода се препоръчва две хранения дневно (сутрин и вечер). Тъй като те могат да имат дълга и пищна козина, а ушите им често се потапят в купичката за храна, е препоръчително да я поддържате къса.
Колко храна да давате на английски кокер
Важно е да следвате упътването за хранене на торбата с храна, за да сте сигурни, че кучето получава подходящите основни хранителни вещества на ден. За английски кокер шпаньол, въз основа на средно тегло от 10-15 кг, това варира от 2 до 2 и половина чаши дневно, разделени на две хранения.
Хранителни съвети за английски кокер шпаньол
За по-активните английски кокер шпаньоли и тези които се ползват за лов, може да допълвате храната с глюкозамин и хондроитин, за да поддържате ставите им здрави. Освен това добавките с омега-3 могат да помогнат за защита на здравето на ставите и да поддържат кожата и козината, мека и буйна.
Съвети за обучение на английски кокер шпаньоли
Английският кокер шпаньол е активна спортна порода, затова ежедневните упражнения са важни за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве. Те обичат да играят с играчки, да носят топка и да се разхождат, а това е форма на упражнение.
Поведение на английски кокер шпаньол
Тази порода е склонна да има приятелско отношение към хората и другите животни. Английските кокер шпаньоли имат силни ловни инстинкти, така че е най-добре да ги държите в ограден двор, а когато ги разхождате да са на каишка, за да не им изгубите дирите.
Обучение на английски кокер шпаньол
Английският кокер шпаньол е куче, което иска да угоди на своите стопани, а това означава, че често се мотивират лесно от награди с храна и похвали. Ранното обучение е много полезно за справяне с нежелано поведение в бъдеще.
Подстригване на английски кокер шпаньол
Необходимо е често и редовно разресване, за да се поддържа козината на английския кокер шпаньол, тъй като тя изисква доста висока поддръжка. Редовното четкане също ще помогне за предотвратяване на сплъстяването и управление на линеене, което се случва целогодишно за тази порода поради.
Грижа за кожата
Грижата за кожата на английския кокер шпаньол може да варира в зависимост от конкретното куче. Породата обаче обикновено няма толкова чувствителна кожа.
Грижа за козината
Дългата им козина може да бъде склонна към сплъстяване, което може да причини кожни инфекции. Честото разресване е важно за предотвратяване на сплъстяване на козината. Когато къпете кокера, е важно да изплакнете старателно козината, тъй като остатъците от сапун, могат да причинят раздразнение. След къпане изсушете напълно със сешоар, което ще предотврати задържането на влага.
Грижа за очите
Редовното почистване с влажна кърпа ще помогне за предотвратяване натрупването на сълзи и петна около очите.
Грижа за ушите
Регулярното почистване на ушите със специален почистващ препарат е важно за поддържането на здрави ушни канали. Това също трябва да се прави всеки път, когато английски кокер шпаньол е във вода, след плуване или къпане примерно.
Здравни проблеми при английски кокер шпаньол
Както повечето други породи кучета, английските кокер шпаньоли са по-податливи на някои здравословни проблеми.
Прогресивна атрофия на ретината
Прогресивната атрофия на ретината е група от дегенеративни заболявания, които засягат ретината, като в крайна сметка причиняват слепота. Тя е наследствено заболяване, което засяга английските кокер шпаньоли в резултат на това, че и двамата родители носят гена, въпреки че самите те може да не показват признаци за това. Въпреки че това заболяване не може да бъде предотвратено или лекувано, има ДНК тест, който може да покаже дали има дефектен ген.
Дисплазия на тазобедрената става
Тазобедрената дисплазия е състояние, при което топката и гнездото на тазобедрената става не пасват правилно. Това причинява триене и смилане на костите, което с течение на времето води до влошаване на ставата и загуба на нейната функция. Тазобедрената дисплазия е предимно наследствено заболяване, засягащо английските кокер шпаньоли. То може да се влоши от странични фактори, като чести упражнения, повишено тегло и лошо хранене.
Фамилна нефропатия
Фамилната нефропатия се причинява от генетичен дефект в бъбрека, който води до неспособността му да филтрира правилно, което води до изтичане на протеини от кръвта в урината. Дефектът може да доведе и до друго бъбречно увреждане, което е прогресивно и в крайна сметка фатално.
Английските кокер шпаньоли са засегнати от това състояние, когато и двамата родители носят генетичнен дефект за него. Клиничните признаци, за които трябва да следи са прекомерна консумация на вода, често уриниране, намален апетит и повръщане, забавена скорост на растежа, загуба на тегло.
Невропатия в зряла възраст
Това е неврологично разстройство, което причинява слабост на задните крайници, и може да прогресира до слабост и на предните крайници. Това обикновено се случва за период от три до четири години и често се разпознава за първи път при възрастни кучета на 7-9 години.
Невропатията при възрастни кокери е наследствено състояние. Английските кокер шпаньоли са засегнати, когато и двамата родители носят генетичния дефект. Трябва да следи за признаци на слабост или липса на координация в задните крайници, като симпто на заболяването.
Ушни инфекции (отит)
Отитът (възпалението на ухото) може да бъде локализиран във външното ухо, средното или вътрешното ухо. При кучета тези инфекции обикновено се свързват с инфекция от бактерии или дрожди, която възниква вторично след основното заболяване.
Породата английски кокер шпаньол а предразположена към отит поради клепналите уши, тъй като влагата лесно се улавя в канала, което го прави благоприятно място за размножаване на бактерии. Редовното почистване на ушите, особено след баня или плуване, ще помогне за редуциране или избягване на тези инфекции.
Кожни инфекции
Пиодермията може да възникне, когато кучета с дълга козина не се поддържат правилно. Дългата им козина може да се заплита и да образува сплетени рогозки по кожата, които улавят бактерии и влага, причинявайки инфекция. Рутинното четкане и подстригване може да предотврати тези кожни инфекции, дължащи се на сплъстена козина.
Съображения за родители на домашни любимци
Наследствените състояния на английски кокер шпаньол могат да бъдат трудни за разпознаване. Въпреки това, с ДНК изследване, скринингът за тези състояния е лесен за извършване с обикновен кръвен тест. Най-добре е тези тестове да се извършат рано в живота на кучето, тъй като някои от тези състояния могат да засегнат дори кученцата английски кокер шпаньол.
Склонността на английския кокер шпаньол към развитие на ушни инфекции често може да доведе до хронични заболявания, когато към тях не се подхожда своевременно. В зависимост от това колко са тежки и колко често възникват инфекциите, може да се препоръча операция.
Често задавани въпроси за английски кокер шпаньол
Добро семейно куче ли е английския кокер?
Веселият характер на кокер шпаньолa прави тази порода чудесно семейно куче, което се сприятелява с хора на различна възраст.
Умни кучета ли са?
Кокерите са интелигентни кучета. Това ги прави лесна за обучение порода, особено за спортни дейсности.
Каква е разликата между американски кокер и английски кокер?
Американският и английският кокер шпаньол са много сходни породи. Има обаче някои малки разлики между тях. Американските кокери са малко по-дълги, докато английския кокер шпаньол е малко по-висок.
Американските кокер шпаньоли имат и по-плътна козина. В главата, американският кокер шпаньол се откроява с малко по-къса муцуна от английския кокер шпаньол. И двете породи са описани са игриви и весели кучета, което ги прави перфектни домашни любимци или ловни кучета.
Източници:
