Това прави градът естествен център за производството на суджуци. През 2011-та година, Горнооряховският суджук получава географски патент в рамките на ЕС, което гарантира автентичността на продукта и метода му на производство.
Традиционно суджукът е бил неизменна част от зимните празници и домашната трапеза, като се е приготвял в домашни условия и се е споделял със семейството и гостите. Днес той продължава да бъде популярен избор както за ежедневно хранене, така и за празнични поводи, и е символ на майсторството на българските месопреработватели. Може да го закупите от магазин на добра цена, за качествено мзе или да си го приготвите в домашни условия, като домашен месен деликатес.
Горнооряховски суджук
Суджука по тази рецепта е богат на протеини и има ниско съдържание на мазнини, което го прави подходящ избор за хора, които търсят по-здравословна алтернатива на други видове колбаси. В същото време, пикантният вкус на лютивия червен пипер добавя характерен завършек към аромата на суджука.
Ето и продуктите и съставките, от които ще имате нужда да направите този нашенски, известен и не на последно място, домашен и вкусен суджук.
- 5,0 кг говеждо месо (от предната четвъртинка на трупа)
- 100 гр сол
- 7.5 гр захар
- 20 гр черен пипер (до 25 гр смлян, може 50/50 черен и бял пипер)
- 17 гр чубрица (суха, по желание)
- 8 г лютив червен пипер (по желание, ако го искате пикантен)
- 5 гр селитра (може да се замени с нитритна сол)
* вместо селитра може да използвате нитринтна сол (сол+натриев нитрит), в такъв случай ще намалите количеството на готварска сол с 50% или 10 гр готварска сол на килограм месо + 10 грама нитритна сол.
Нитринтната сол се ползва за зазпазване на цвета и за по-дълготраен продукт. Може да не добавяте нито селитра, нито нитритна сол, ако не жеалете подобен тип добавки, а само 20 гр сол на 1 кг месо.
Как се прави и технология на приготвяне
Подбор и подготовка на месото
Говеждото месо, използвано за горнооряховски суджук, се взема от предната четвъртинка на животното. Най-подходящи са мускулите над ребрената и междуребрената област заедно с наличните тлъстини. Тези части осигуряват баланс между чисто и мазно месо, което е ключово за качеството и вкуса на готовия продукт.
Нарязване и подготовка на месото
Месото се нарязва на малки късчета с тегло от 50 до 60 грама. Това улеснява по-нататъшното смилане и равномерното разпределение на подправките в него.
Добавяне на подправки и мелене
Нарязаното месо се размесва с подправките (солта, селитрата/нитриитна сол ил исамо обикновена), захарта, смления черен пипер, чубрицата (ако слагате) и лютивия червен пипер). Подправките придават на суджука уникален пикантен вкус и приятен ароматен профил. След това месото се мели през ситна решетка на месомелачката, за да се постигне фина и хомогенна текстура.
Омесване и пълнене на Горнооряховски суджук
Смляното месо се омесва добре, за да се осигури равномерното разпределение на подправките. Получената кайма се пълни в говежди тънки черва с превъртане на 30 см или по избор. Пълненето трябва да бъде плътно, за да се избегнат въздушни джобове.
Оформяне и сушене
Пълнените парчета се връзват във форма на подкова, което е традиционната форма за суджука като цяло. След това се оставят да се сушат на проветриво и сухо място, като процесът на сушене продължава около един месец. През този период суджукът се валира и пресова няколко пъти, за да се осигури равномерна текстура и оптимално изсушаване. Може да го изчервите на топло за една вечер, след което да го преместите на хладно.
Съхранение
След като процесът на сушене приключи, готовият суджук може да се съхранява средно до три месеца на хладно и сухо място а във фризера и повече. В този период суджукът запазва своя вкус и аромат, като с времето дори може да развие по-дълбоки вкусове.
Ако го направите с внимание към детайла и следвате точно стъпките по приготвяне, вече готовия Горнооряховски суджук ще добави изискан вкус към вашата трапеза.
Виж още:
Рецепта за Телешка луканка в домашни условия
Пикантен суджук от свинско месо по 55 годишна рецепта
Историческо и културно значение на суджука от Горна Оряховица
Този сурово-сушен продукт има дълбоки корени, свързани с българското Възраждане, които датират още от началото на 18-ти век. Един от ключовите моменти в историята му се свързва с момента, когато Сюлейман 1-ви Великолепни издава ферман, според който земите и данъците от производството на суджуци в Раховиче (днешна Горна Оряховица) преминават към вакъфа на Рустем паша.
През 1861 г. Горнооряховски суджук, произведен от местния търговец Михаил Николов, получава международно признание, като е отличен с медал на изложението в Торино, Италия. Австро-унгарският етнограф Феликс Филип Каниц, в своето произведение „Дунавска България и Балканът“ (1882), отбелязва местните традиции в производството на суджуци и месо.
В „Български Алманах“ от 1911 г. се споменава реклама на суджуци, произведени от фамилия Недеви в Горна Оряховица. Високото ниво на развитие на производството и търговията със суджуци в региона води до организирането на първия международен панаир в Горна Оряховица, който се провежда в периода 1922-1932 г.
