Лалетата прорастват от емблематични луковици, цъфтящи през април или май, изпълващи градините с цвят, включително хибриди, произведени във всеки цвят, с изключение на истинското синьо. Повечето цветове са с форма на чашка с по едно цвете на всяко стъбло, въпреки че някои са многоцветни, разрошени, с ресни или двойни цветове.
Лалетата изискват пълно слънце, неутрална до леко кисела, обогатена с компост почва и предпочитат добре дренирана, по-суха почва, тъй като влажните условия ще изгният луковиците. Повечето растения от видовете лалета или луковиците на лалетата с марка „perennialized“ се връщат година след година, ако има зимен студен период и се отглеждат в зона със студено време.
Подобно на други растения от семейството на лилиите, луковиците на лалетата съдържат алкалоиди и гликозидни съединения, които са слабо токсични за хората и са по-сериозно токсични за домашни любимци.
Как да засадите лале
Лалетата растат най-добре като многогодишни растения в климат с влажна, хладна до студена зима и топло, сухо лято. Тъй като поникват и цъфтят рано през пролетта, лалетата могат да процъфтяват добре под дървета и храсти, които ще се разлистят, за да създадат сенчести условия по-късно през сезона.
Засадете луковиците на дълбочина от до 20 см през есента на слънчево място с добре дренирана почва. Поставете луковиците на разстояние до 15 см една от друга, като острия край е обърнат нагоре. Лалетата се ефектни най-много, ако са засадени на групи от по 10 луковици.
Лалетата понякога се отглеждат като едногодишни растения, особено хибридните сортове. Освен ако не са обозначени като „многогодишни“ или „натурализиращи“, хибридите рядко цъфтят отново през следващата година. Ако не е тип повторно цъфтене, изкопайте ги и изхвърлете луковиците, след като цъфтежът приключи. Повторно цъфтящите хибридни видове трябва да се разделят на всеки няколко години, за да не намаляват.
Грижи за цветето Лале
Ето основните изисквания за грижи за отглеждане на лалета:
Засадете луковици на лалета през есента. Те се нуждаят от зимния студ, за да стимулират поникването през пролетта. Изберете място с пълно слънце.
Уверете се, че имат добре дренирана почва, която няма да бъде напоена с вода или да получи твърде много влага. Поливайте само когато е сухо и давайте допълнителна вода само ако не е валяло една до две седмици.
Подхранвайте почвата с компост, костно брашно или гранулиран тор, когато засаждате луковиците.
Светлина
Всички сортове лалета предпочитат пълно слънце. Не забравяйте, че площите с широколистни дървета са сенчести през лятото и предимно слънчеви през ранната пролет, когато лалетата растат активно. По този начин тези пространства са отлични места за отглеждане на лалета и други пролетни луковици.
Почва
Лалетата предпочитат богата, добре дренирана почва с неутрално pH до леко кисело (от 6,0 до 7,0). Смесването в компост може да подобри дренажа и да осигури хранителни вещества на луковиците. В идеалния случай направете това преди засаждането на луковиците. В противен случай можете да нанесете няколко инча компост върху почвата, за да насърчите земните червеи да прокарват тунели в почвата, подобрявайки циркулацията и обработката.
Поливане на лале
Поливайте луковиците обилно веднага след като ги засадите, но спрете поливането след това, освен по време на продължителни сухи периоди. Ако във вашия регион вали всяка седмица или две, не поливайте лалетата си. В сухите райони се препоръчва поливане на всеки две седмици.
Температура и влажност
Лалетата процъфтяват в региони с хладни до студени зими и сухи, топли лета.Те изискват 12 до 14 седмици температури под 12 градуса, за да цъфтят, така че в региони с топли зимни температури, те трябва да бъдат засадени като едногодишни.
Лалетата са склонни да се справят по-добре в сухи райони, отколкото във влажен климат, тъй като високата влажност обикновено върви ръка за ръка с много пролетни и летни дъждове, които могат да причинят гниене на луковиците.
Торене
Добавете малко компост или гранулиран тор към дупката за засаждане, когато засаждате луковиците на лалетата. Подхранете ги отново следващата пролет, когато поникнат. Освен това не е необходимо допълнително хранене. За количеството, което да използвате, следвайте инструкциите на етикета на продукта.
Символика на лалето и забавни факти
Лалетата идват от Централна Азия, популяризирани главно в Турция. Турция въвежда цветята в Холандия през 17 век. Холандците са номер 1 производител на лалета в света.
Лалетата са символ на истинската любов, свързана с фолклорни истории, където кървавочервени лалета изникват от земята, където е пролята кръв за любимите хора.
Различните цветове имат по-дълбоки значения. Червените цветя символизират вечната любов, бялото означава прошка, розово означава приятелска или семейна любов; жълтото символизира отхвърлената любов, а лилавото представлява кралска особа.
Думата „лале“ вероятно идва от персийската дума за „тюрбан“, тъй като главите на цветята приличат на шапки на тюрбан.
Лалетата са цветята, свързани с 11-ата годишнина от сватбата.
Класификации и видове лалета
Лалетата се класифицират в 15 официални вида (групи) въз основа на форма, размер, време на цъфтеж и генетичен произход:
Единични ранно лале: чашовиден с по едно цвете на късо стъбло; цъфтят първите лалета от края на март.
Двойно ранно лале: повече от обичайния брой венчелистчета, с пухкав вид; високи стъбла, започват да цъфтят в началото на април. Могат да бъдат увредени от застудяване и ветрове.
Лале Триумф: Кръстоска между ранни и късни сортовен високи стъбла, цъфтящи в края на април.
Дарвин хибрид: Кръстоска между Дарвин и Императорско лале, високи стъбла и много издръжлив сорт. Цъфти през май.
Единичен късен сорт: Един цъфтеж на стъблон известен с широка гама от цветове и цветя в края на сезона.
Сорт с цвят на лилия: Високи лалета, цъфтящи в края на сезона със заострени, леко разширени венчелистчета.
Лалета с ресни: ресни или разрошени ръбове на венчелистчетата в много цветове, понякога с контрастиращи цветове по ресните. Цъфтят в края на сезона .
Viridiflora: Късно лале, цъфти с отличителни зелени ивици в техните венчелистчета.
Рембранд, Папагал, Двойно късно лале, Kaufmanniana, Fosteriana, Griegii: и др.
Когато отглеждате лалета като трайни насаждения, отстранете стъблата на цветята веднага след като цъфтят, за да предотвратите образуването на семенни шушулки от растенията. Те изтощават енергията на луковицата и съкращава живота й. Оставете листата на място, докато пожълтее в средата до края на лятото.
Размножаване на лалета
Лалетата се разпространяват по два начина: чрез размножаване на луковици, които поникват от майчината луковица под земята и чрез семена, произведени от цветя. Най-разпространенияте повдигането на луковиците и разделянето на изместените луковици, прикрепени към майчината луковица. Това трябва да се направи през есента, в нормалното време за засаждане на лалета. Разделяйте луковиците на всеки три до пет години.
Изкопайте луковиците с лопата, след това изчеткайте почвата и внимателно отчупете малките изместени луковици от майчината луковица.
Проверете отместванията и изхвърлете всички, които изглеждат меки или деформирани.
Пресадете отместванията и майчината луковица на дълбочина около три пъти диаметъра на луковицата, със заострената страна нагоре.
Новите лалета може да произвеждат листа, но без цветя през първите няколко години. На около третата година можете да очаквате новите луковици да цъфтят.
Как да отгледаме лале от семена
Размножаването на лалета чрез семена е необичайно, тъй като те растат много бавно и семената, събрани от хибридни растения, обикновено не израстват в оригиналния им вид.
Въпреки това видовете лалета (без хибридите) ще прорастнат, ако засадите семената, намерени в шушулките, останали след като цветята избледнеят. Но отглеждането на семената чрез покълване до зрели растения с луковични корени е бавен процес, изискващ поне две години.
След като съберете семената от изсушените шушулки, съхранявайте ги в хладилника поне 12 до 14 седмици. В студените зимни зони семената на лалетата често се засаждат на закрито в края на февруари.
Посейте семена от лалета върху повърхността на малки саксии, пълни със смес за саксии. Покрийте семената с допълнителна смес за саксии (0.5-1см).
Поставете саксиите на слънчево място и ги поддържайте влажни, докато семената поникнат
Поддържайте разсада да расте в саксията през пролетта, лятото и есента, като ги подхранвате всяка седмица с половин доза от балансиран тор 10-10-10. Необходимо е обилно подхранване, за да може разсадът да създаде луковични корени. Саксиите могат да бъдат преместени навън, след като времето се затопли.
В късната есен преместете саксийните растения в хладилник. Растенията ще трябва да бъдат охладени поне 12 седмици.
След като периодът на охлаждане приключи през по-късна зима или ранна пролет, изнесете саксиите обратно на открито, за да поникнат и да растат отново.
След като листата са напълно развити през този втори вегетационен период, растенията могат да бъдат пресети в техните постоянни градински места.
Засаждане и пресаждане на лале
Лалетата се отглеждат лесно в саксии с добър дренаж, пълни със стандартна смес за саксии. Този метод често се използва, за да принудите лалетата да цъфтят през зимата на закрито, но времето е от решаващо значение, тъй като луковиците изискват период на охлаждане от 12 до 14 седмици.
Засадете охладените луковици на около 8 см дълбочина, леко навлажнете почвата, след това съхранявайте саксиите на сухо, хладно до 12 градуса на място за препоръчания период на охлаждане. Саксиите могат да се охладят в хладилник или на открито в защитено място, ако живеете в по-студен климат.
След периода на охлаждане пренесете саксиите в светла стая при умерено топли температури до 18 градуса. В рамките на три до пет седмици растенията трябва да цъфтят. По този начин луковиците трябва да бъдат засадени в края на септември и охладени до края на декември, за да цъфтят в края на януари или началото на февруари.
Саксийните луковици рядко цъфтят повторно през следващия сезон. Препоръчително е да се третират луковиците на цветята като едногодишни растения.
Презимуване
Ако ги отглеждате в зони със студена зима, градинските лалета не се нуждаят от специална зимна защита. Въпреки това, спрете поливането през есента, тъй като мократа зимна почва може да насърчи гниенето на луковиците.
Новозасадените семена, започнати през пролетта в саксии, се нуждаят от студена среда, която да ги предпази за първата им зима на открито.
Често срещани вредители и болести по растенията
Луковиците и листата на лалетата са популярни сред много животни, включително катерици и други гризачи. В някои райони не си струва да засаждате лалета в земята. По-добре е да ги отглеждате в защитени саксии. Като алтернатива можете да опитате възпиращи средства или да засадите лалетата с нарциси, но бъдете готови да загубите няколко.
Насекомите вредители включват:
Листни въшки: Измийте с воа или ги смачкайте с пръсти.
Луковични акари: Понякога се срещат в купени луковици. Проверете грудките за признаци на гниене. Кратко двуминутно накисване в 120-градусова вода ще убие акарите.
Трипс: Борба с лепкави капани или въвеждане на калинки и зелени дантели като хищни насекоми. Симптомите на трипс може да се проявят като кафяви или сребристи ивици по листата на лалетата.
Лалетата са податливи на базално гниене и огнена гъбичка. Базалното гниене се проявява като тъмнокафяви петна или розови или бели гъбички по луковиците. Растенията, които растат от засегнатите луковици, могат да бъдат деформирани или да загинат рано. Най-доброто средство е да изхвърлите засегнатите луковици и да засадите нови луковици, които са третирани с фунгицид.
Луковиците, засегнати от пожарни гъбички, водят до неформални или изостанали растения или растения, които никога не поникват. Засегнатите растения могат да имат извиващи се издънки или мъртви зони с тъмнозелени пръстени. Третирайте засегнатите растения с фунгицид. Изхвърлете засегнатите луковици и засадете нови луковици, които са третирани с фунгицид.
