В тази статия ще ви предложим стотици примери за женски имена, започващи с всяка една буква от българската азбука – от „А“ до „Я“, като освен български имена, редки, стари, силни, хубави и красиви може да срещнете и някои чужди, които са си проправили път с течение на времето. Ще се опитаме да дадем кратко обяснение за техния произход, символика и/или етимология.
Списъкът с имена за момиче не претендира за пълна изчерпателност, но дава разнообразен поглед към един от най-важните белези на нашата идентичност – името, какво означава и откъде произхожда. А ние, ще продължим да попълваме списъкът, който може да ви бъде полезен при избора на женско име за вашето предстоящо дете(бебе) момиче.
Женски имена с А
Анна – Името идва от еврейското „Хана“, което означава „благодат“ или „милост“.
Ангелина – Произлиза от гръцкото „ἄγγελος“ („ангел, вестител“).
Андреа – Идва от гръцкото „Андреас“, означава „мъжествена“ в по-широк смисъл даваща „сила, кураж“.
Анелия – Модификация на латинското име „Cornelia“ (Корнелия), идва от „хорн“, което означава „рог“.
Антоанета – Производно от латинското име „Antonius“, което няма еднозначен превод, но често се свързва с „безценен“.
Аделайн, Аделина – Има германски корени („adel“ означава „благороден“), разпространено в много европейски езици. Това е много красиво име, нашумяло от филма „Вечната Аделайн“ и страхотен избор за име на бебе момиче.
Александра – Произлиза от гръцкото „Александрос“, което означава „защитник на мъжете“ или „помощница на хората“.
Александрина – Вариант на Александра, също със значение „защитница на човечеството“.
Албена – Счита се, че е творческа измислица на българския писател Йордан Йовков (от разказа „Албена“), но е възможно и да произлиза от „Alb-“, означаващо „бял“.
Ани, Ана – Кратка форма на Анна или другите имена, започващи с „Ан-“.
Агапия – Произлиза от гръцката дума „ἀγάπη“ (agape), която означава „любов“; в християнската традиция „агапе“ символизира най-висша, безкористна любов.
Аглая – Също идва от гръцки („ἀγλαΐα“), означава „блясък“, „слава“, а в митологията Аглая е една от Трите грации.
Агнеса – Име с латинско-гръцки корени (от agnus – „агне“), символ на невинност и чистота; понякога се свързва и с гръцкото „ἁγνός“ (hagnos) – „чиста, непорочна“.
Августина – Латински произход, женска форма на „Август“ (от augustus – „възвишен, почетен“).
Аврора – От латински (aurora – „зора“), римската богиня на зората; символизира ново начало и надежда.
Александрина – Вариант на Александра, със същото значение – „защитница на човечеството“.
Амалия – От германски произход; „amal“ означава „усърдие, работа“.
Анабел – Смята се, че е смесена форма от „Анна“ и „Бел“ (или „Isabel“), символизираща грация и красота; популярно в англоезичния свят.
Ана-Мария – Съчетание на „Анна“ (еврейски произход: „благодат“) и „Мария“ (еврейски: „любима“, „прекрасна“); често използвано двойно име.
Ангелина – От гръцкото „ἄγγελος“ („вестител, ангел“), носи идеята за духовност и благост.
Анелия – Модерна българска форма, за която има различни теории (възможно е да е свързана с „Анна“ или с латинското „Cornelia“).
Анжелина – Много близко до Ангелина; френско-италиански вариант със същия корен, означава „ангелска“.
Амира – Арабски произход, означава „принцеса“ или „повелителка“.
Ася – Среща се като кратка форма на Анастасия („възкресение“), както и самостоятелно в руската традиция; в българския контекст може да е умалително от имена с „Ас-“.
Ая – Име с различни тълкувания – в арабския език означава „знак, чудо“, а на японски често се свързва с „цветен дизайн“ или „красота“, изключително модерно и подходящо име за бебе момиче.
Женски имена с Б
Бояна – Славянско име, вероятно произлиза от корена „бой“ (битка), символизира силна, борбена и решителна личност.
Боряна – Славянско име, свързано с корена „бор“ (битка или горски елемент), често тълкувано като знак за издръжливост и сила.
Благовеста – Име с християнски корени, отразява „блага вест“ (поклонение към Благовещението) и символизира добри новини и светлина.
Блага – Славянско име, произлиза от корена „благ“ („доброта, милост“); означава благородна и милосърдна личност.
Божана – Име, свързано с идеята за „Божи дар“; носи духовно значение и подчертава божествената милост.
Божурка – Име, вдъхновено от цветето „божур“; символизира красота, късмет и женствена финес.
Белослава – Славянско съставно име – „бело“ (бяло, чистота) + „слава“; означава прославена с чистота и добрина.
Беатрис – Латински заемка (от „Beatrix“) с значение „носеща щастие“ или „благословена“, популярно и в други европейски култури.
Биляна – Българско име, вдъхновено от литературни произведения (например „Албена“ на Йордан Йовков) или съчетание от корена „бял“; символизира чистота и естетика.
Бисера – Име, произлизащо от думата „бисер“ (перла); носи символика на ценност, красота и нежност.
Бисерка – Умалителна форма на Бисера, запазва значение за скъпоценност и деликатност.
Бистра – Славянско име, идващо от „бистра“ (ясна, чиста); асоциира се с прозрачност, свежест и естествена красота.
Божидара – Женска форма на мъжкото име Божидар („Божи дар“); подчертава идеята за дар от Бога.
Борислава – Съставно славянско име (от „бор“ – битка и „слава“); означава „прославена в битка“ или „славна в борбата“, символизира сила и успех.
Божеслава, Божислава – Славянско съчетание („Божи“ + „слава“); означава „слава, дадена от Бог“ и подчертава духовната стойност на името.
Бона – Заемен латински вариант от „bonus“ (добър); използва се в някои семейства и носи идеята за доброта.
Бонка – Умалителна форма на Бона, която запазва същото значение и има топло, приятелско звучене.
Богдана – Славянско име (от „Богдан“ – „Бог е дал“); означава „подадена от Бог“ и подчертава божественото дарение.
Бианка – Заемен италиански вариант (от лат. „blanca“ – бяла); се използва и като символ на невинност и чистота.
Бланка – Заемка от испански или италиански, означава „бяла“, съчетавайки усещането за свежест и елегантност.
Бормила – Славянско име, комбиниращо корените на „бор“ (битка) и „мила“ (любима); тълкува се като „скъпа в битката“ или „любима в борбата“.
Божина – Вариант, който съчетава „Божи“ с умалителна наставка; подчертава божествената благодат, въпреки че се среща рядко.
Имена за момиче с В
Василка – Женска форма на Васил, произхождащо от гръцкото „басилеус“ – „цар“.
Василена – Съвременна производна от Васил/Василия, носи същата идея за „царственост“.
Василия – Отново идва от гръцки, „басилеус“.
Виолета – Произлиза от латинското „viola“, означава „теменужка“.
Вилияна – Сравнително ново име, вероятно съчетание от „Вили“ (галено) и -яна или производно от „Вела“ + „Яна“.
Велина – Възможно е да произлиза от славянското „вел“ („голям“), среща се и като умалителна форма на „Велика“.
Виктория – От латинската дума „victoria“, която означава „победа“.
Викторияна – Разширена форма на Виктория, пак означава „победа“.
Вера – От славянската дума „вяра“ или от латинското „verus“ – „истински“.
Валентина – Латинско име (от valens – „силен, здрав“), означава „силна, здрава, жизнена“.
Валерия – Латинско име (от Valerius – „силен, здрав“), носи сходно значение с Валентина – „здрава, силна“.
Вангелия – Гръцко име (от евангелие – „блага вест“), означава „блага вест“ или „радостна вест“.
Ванеса – Литературна измислица на Джонатан Суифт; няма еднозначно тълкуване, но се възприема като романтично и поетично име.
Ваня – Умалителна форма на Иван(ка) (от еврейското „Йоханан“ – „Бог е милостив“), запазва значението „Бог е милостив“.
Вангелина – Близко до „Вангелия“, от гръцкото „Евангелина“, означава „добра вест“ или „благовестителка“.
Ванда – Полско/славянско име, според легендите – име на принцеса Ванда; често се тълкува като „очарователна“.
Венеция – Име, свързано с италианския град Венеция (Venezia), възприема се като романтична заемка.
Венета – Свързва се с думата „венец“ („отличие“) или с „Венеция“; означава „увенчана, почетена“.
Венелина – Разширена форма на Венета или Венелин, запазва идеята за „венец“ и „прославяне“.
Венера – Латинско име, римската богиня на любовта и красотата, символизира „любов и красота“.
Вера – Славянско име („вяра“) или латинско (verus – „истинен“), означава „вяра“, „истинност“.
Вероника – Латинско-гръцко (понякога свързвано с Berenike – „носеща победа“); в християнската традиция – св. Вероника, която избърсва лицето на Исус.
Весела – Славянско име („весел“), означава „радостна, жизнерадостна“.
Веселина – Удължена форма на „Весела“, носи значението „радостна, весела“.
Вида – Старобългарско/славянско име; в други езици (vida) означава „живот“, в българския контекст се свързва с „живот“ или „виждам“.
Виолина – Свързано с „виола“ (теменужка) или „цигулка“ (виолина), често се свързва с нежност и мелодичност, което е красиво и актуално име за бебе момиче.
Виргиния – Латинско име (virgo – „девица“), означава „чиста, девствена“.
Витка – Народна форма, вероятно идва от „Вита“ (лат. vita – „живот“), означава „жизнена“.
Влада / Владислава – Славянско име („влад“ – „владетел“, „слава“ – „прославям“), „имаща власт и слава“.
Владина – Славянски корен „влад“ + „-ина“, означава „тази, която владее“, „имаща сила“.
Въла – Диалектна или умалителна форма на „Вълка“ (женското на „Вълко“); символизира „вълк“ – сила и закрила.
Вяра – Славянско име („вяра“), символизира „упование и надежда в доброто“.
Вилиана / Виляна – Вероятно комбинация от „Вили“ + „Яна“ или „Вела“ + „Яна“, няма строго определен превод, но често се свързва със свободолюбие.
Велика – Славянско име (от „велик“), означава „велика, могъща“.
Виктория – Латинско име (victoria – „победа“), означава „победителка“.
Женски имена с Г
Габриела – От еврейското „Габриел“, което означава „Бог е моя сила“.
Галина – Има славянски корени и се свързва с „галя“, означава „галя, милвам“.
Гергана – Славянска форма, произхождаща от гръзкото име Георгиос („гео“ – „земя“ + „ергон“ – „работа“), означава „земеделка“.
Гина – Кратка форма на имената, започващи с „Г“, като Гергана или Гинка.
Гинка – Умалителна форма на Гина или Гергана; общ произход с „Георги“.
Гена – Възможна кратка форма на Евгения или Георгина; често срещана в някои български региони.
Гана – Старо българско име, близко до Ганка; точният произход не е категорично изяснен, но е утвърдено в народната именна система.
Ганка – Традиционно българско име, женска форма на Ганьо („Ганю“); произходът е неясен, но се свързва с обичайни умалителни форми в българския език.
Галя – Умалителна форма на Галина, запазва значението за нежност и мекота.
Галена – Българска форма, произтича от „галя“; означава „глезена, гальовна“.
Гина – Кратка форма на Гергана, Гинка или други женски имена с „Гин-“, запазва връзката с „Георги“.
Герда – От староскандинавски произход, означава „защитничка“ (в митологията – име на богиня).
Гордана – Южнославянско име, свързва се с корен „горд“ („гордост“), означава „горда, независима“.
Горяна – Българско име, от „гора“, символизира силната връзка с природата и устойчивостта.
Горанка – Женска форма на Горан (славянско „гора“ – „гора, планина“); означава „живееща в гората, сред природата“.
Грета – Европейски вариант, често възприеман като кратка форма на Маргарита („перла“); в българската употреба е от заемки на западноевропейските езици.
Женски имена с Д
Даниела – От еврейското „Даниел“ („Бог е моят съдия“), женска форма, означава „Бог е моята справедливост“.
Десислава – Славянско име („да донесе слава“, „славна в делата си“), символизира стремеж към почит и добри дела.
Деница – Старобългарско име, означава „утринна зора“, свързва се с началото на деня и светлината.
Дара – Славянско име („дар“), носи идеята за подарък, благословия.
Детелина – По името на растението „детелина“, символ на щастие, късмет и благоденствие.
Диляна – Според едни източници идва от „дилянка“ (валериана), според други е творческа форма, свързана с „дял“; често се асоциира с нежност и грация.
Димана – Произтича от „Дима“ (галено) или от „Димитър“ (гръцки произход – свързано с богинята Деметра, покровителка на земеделието).
Диана – Римска богиня на лова и природата, произлиза от латинското „divus“ („божествен“), символизира независимост и свобода.
Дарина – Славянско име („дар“), много близко до „Дара“; означава „дарена, благословена“.
Дафина – От гръцкото „дафне“ („лавър“), свързва се с лавровото дърво и символизира победа и почит.
Димитрина – Женска форма на Димитър, запазва връзката с богинята Деметра („майка земя“); често срещано в по-старата българска традиция.
Димка – Умалителна форма на Димитрина (или Димитър), срещана в народната именна практика.
Донка – Традиционно българско име, женска форма на Доньо/Дончо (произходът може да е славянски, свързан с „дон“ – река или със старобългарско значение „даван“).
Дочка – Умалително/диалектно от Донка или друго име с „До-“, запазва същия корен.
Добринка – Славянско име („добро“ + умалителна наставка), означава „доброта, благост“.
Добромира – Славянско („добро“ + „мир“), символизира „носи добро и мир“.
Драгана – Славянско („драг“ – „скъп“), „обичана, скъпа“.
Драгомира – Съставно славянско име („драг“ – „скъп“, „мир“ – „мир“), „скъпа на мира“, „носи спокойствие“.
Дия – Може да е кратка форма на Диана или Димитрия; възприема се и като самостоятелно модерно име с корен „диа-“ („ден, светлина“ на някои езици). Модерно име, подходящо за дете момиче.
Дина – От еврейското „Dinah“ („съд, справедливост“) или славянска кратка форма от други „Дин-“ имена; често тълкувано като „справедлива“.
Женски имена с Е
Ева – От еврейското „chava“, означава „живот“, затова често се тълкува като „даваща живот“.
Евелина – Произходът е неясен; смята се за вариант на старофренското „Aveline“ (лешник) или като модификация на Ева; често се свързва с нежност и благородство.
Евгения – Гръцко име („eugenia“ – „благородна по рождение“), символизира изтънченост и благородство.
Едита – Чуждо влияние (староанглийското „Ēadgyð“ – „богатство, дар“), рядко срещано в българската традиция, но се употребява като форма за „благословена, облагодетелствана“.
Елеонора – Според една теория идва от провансалското „Aliénor“, а според друга – от арабското „Ел-Ленор“ („Бог е моята светлина“); често се свързва с изящество и загадъчност.
Елена – Старогръцко име („Helene“) – „светлина“ или „озарение“; едно от най-разпространените женски имена в света.
Елисавета – От еврейското „Elisheva“ – „Бог е моята клетва“ или „Бог е моята помощ“; често срещана православна форма.
Елица – Традиционно българско име, свързвано с дървото „елица“ (бор/елха) или като умалително от Елена; символизира сила и издръжливост.
Елвира – Испанско или старогерманско по произход (счита се, че означава „благородна, защитничка“); рядко, но употребявано в България.
Елка – Старо българско име или галено от Елена/Елисавета; в някои диалекти се свързва и с „елха“, символизирайки устойчивост и свежест.
Емануела – Женска форма на Емануил (от еврейското „Immanu-El“ – „Бог е с нас“); внушава божествена закрила, сущо така е съвременно и много модерно име за дете бебе момиче.
Емилия – Латинско име (от „Aemilius“ – „съперник“), в по-съвременен смисъл се свързва с енергия и целеустременост.
Есмералда – От испанското „esmeralda“ („смарагд, изумруд“), символизира скъпоценност и красив зелен камък; рядко срещано, но все пак познато.
Есмира – Има теория, че е с арабски или турски корен, често се свързва с „тъмна, смугла жена“; среща се в някои български региони с етническо разнообразие.
Евтимия – От гръцкото „euthymia“ („добър дух, ведрост“); рядко име, но се среща в православната традиция.
Евфросина – Гръцко име („Euphrosyne“ – „радост, веселие“), в митологията Евфросина е една от трите грации; символизира жизнерадост.
Евлогия – От гръцкото „eulogia“ („благословия“), по-често срещано като монашеско име, но има и светски употреби; означава „благословена“.
Имена за момиче с Ж
Жана – Френска форма на Иоанна (от еврейското „Йоханан“ – „Бог е милостив“), носи идеята за божествена милост и благодат.
Жанета – Умалителна форма на Жана или производно на френското „Jeannette“, запазва значението „Бог е милостив“.
Жаклина – Френско име (от „Jacqueline“, женска форма на Jacques/James), означава „следваща, заместник“ (по аналогия с библейското „Яков“).
Жени – Кратка форма (галено) на Евгения или понякога на Жена/Жана; запазва смисъла на „благородна“ (при Евгения) или „Бог е милостив“ (при Жана).
Женя – Отново кратка форма на Евгения или Женифер (по-рядко в България); в славянски контекст често значи „благородна“.
Живка – Славянско име (от „жив“), символизира „жизненост, енергия“.
Живомира – Славянско съчетание („жив“ + „мир“), означава „носи живот и мир“.
Жулиета – Популяризирано от Шекспировата „Джулиет“ (латинско-италианско „Giulietta“), символизира романтика и любов.
Жасмина – Свързва се с цветето „жасмин“ (от арабско-персийски произход), символ на красота, чистота и деликатност.
Жозефина – Вариант на Жозефин (от френското „Joséphine“), производно на Йосиф („той ще умножи“) – внушава плодотворност и благословение.
Женски имена със З
Загорка – Славянско име, вероятно свързано с „загоре“ (старо название на област в България) или означава „от загора“, „зад планината“; по-рядко срещано.
Здравка – Славянско име (от „здрав“), означава „здрава, силна“.
Зора – Славянско („зора“ – утринна светлина), символизира „ново начало“, „свежест“.
Зорка – Умалителна форма на Зора или Зорница, запазва значението за „светлина“, „зори“.
Зорница – Славянско име („зора“ + наставка), означава „утринна звезда“ или „ранна зора“.
Злата – Славянско име (от „злато“), означава „скъпоценна, златна“.
Златка – Умалителна форма на Злата, запазва идеята за „злато“.
Златина – Друга производна от Злата; внася същия смисъл за „злато, ценност“.
Златослава – Съчетание от „злато“ и „слава“, тълкува се като „златна слава“.
Златомира – Славянско съчетание („злато“ + „мир“), означава „носи златен мир“ или „ценна и миролюбива“.
Захаринка – Свързано с „захар“, символ на „сладост“; по-рядко срещано, но познато в народната именна практика.
Звезделина – Произлиза от „звезда“, означава „звездна, сияйна“; творческа форма, срещана в някои региони.
Женски имена с И
Ива – Славянско име или кратка форма на Ивана/Иванка, понякога се свързва с „ива“ (върба), която символизира гъвкавост и издръжливост.
Иванка – Женска форма на Иван (от еврейското „Йоханан“ – „Бог е милостив“), означава „Бог е милостив“.
Ивана – Също женска форма на Иван, съхранява значението „Бог е милостив“.
Ивка – Умалителна форма от Ива или Иванка, запазва същото значение за „Божия милост“.
Ивета – С френско-германски произход (Yvette, от „iv“ – „тис“), понякога тълкувано като „посветена на дървото тис“ или като модерна заемка.
Ивет – Кратка форма на Ивета, срещана и като самостоятелно име, често с френски нюанс.
Ивона – Френско/германско (Yvonne), произлиза от „iv“ („тис“); символизира издръжливост и сила (тисът е считан за свещено дърво).
Ида – Немско име (Ida, идва от „ид“ – „дейност“) или свързано с „идеи, труд“, рядко срещано, но разпространено в някои региони.
Иглика – Българско име на пролетно цвете (Primula), символизира „начало, пробуждане и свежест“.
Илияна – Женска форма на Илия (от еврейското „Eliyahu“ – „Моят Бог е Яхве“); понякога се изписва и като Илиана.
Илиника – По-рядка форма, вероятно творческо производно от Илия/Илияна, без еднозначен превод, но запазва библейската връзка.
Илка – Умалителна форма на Илияна или Илия; срещана в народната традиция.
Илина – Производно от Илия/Илияна или свързано с гръцкото „илиос“ („слънце“), символизира светлина и топлота.
Ина – Кратка форма (галено) на Ивана, Ивелина или друго име с „И“, често просто се възприема като „Ина“ с нежно звучене.
Инна – Често се смята за руско име (в някои славянски традиции – „бурен поток“, „пълноводна река“), рядко, но срещано и в България.
Инес – Испанска/португалска форма (произлиза от „Агнес“ – „чиста, свята“), символизира чистота и невинност.
Ирена – Латинизиран/гръцки вариант на Ирина („eirēnē“ – „мир“), означава „носи мир“.
Ирина – От гръцкото „eirēnē“ („мир“), символизира спокойствие и хармония.
Иринка – Умалителна форма на Ирина/Ирена, запазва идеята за „мир“.
Искра – Славянско („искряща, блестяща“), носи смисъла на „светлина, пламък“.
Изабела – От испанско/италианско произход (вариант на Елисавета: „Бог е моята клетва“), често свързвана с изящество и благородство.
Ия – Рядко българско име; в някои тълкувания кратка форма на Мария или Илияна; често се възприема като кратко и мелодично.
Ивелина – Счита се за модерна форма, близка до Евелина (с неясна етимология), често асоциирана с мекота и благородство.
Ирина-Мария (пример за двойно име) – Съчетава „мир“ (Ирина) с „любима, прекрасна“ (Мария) в едно общо символично значение.
Имена за момиче с Й
Йоана – От еврейското „Йоханан“ („Бог е милостив“), една от най-популярните женски форми, означава „божествена милост“.
Йоанна – Вариант на Йоана, запазва същото значение „Бог е милостив“.
Йовка – Традиционно българско име, смята се за женска форма на Йово / Йован (отново свързано с „Йоханан“); носи идеята за „милост от Бога“.
Йована – Сръбско/южнославянско име, еквивалент на Йоана; символизира божествена благодат.
Йорданка – Женска форма на Йордан (свързано с река Йордан в Библията – „течаща надолу“), празнува имен ден на Богоявление; носи смисъла на обновление и духовност.
Йордана – Рядко срещана вариация на Йорданка, запазва библейското значение за река Йордан.
Йова – Кратка форма, може да произлиза от Йоана или Йорданка; запазва връзката с „Бог е милостив“ или „реката Йордан“.
Йонка – Често умалително или регионална форма на Йоана / Йорданка; също се свързва с идеята за божествена благодат.
Женски имена с К
Калояна – Старобългарско име, произхожда от владетелското име „Калоян“ (буквално „хубав ИВан“); символизира благородство и красота.
Калина – Славянско име, свързва се с растението „калина“ (вибурнум); символизира нежност и плодородие (песента „Калинка“ в славянския фолклор).
Калинка – Умалителна или диалектна форма на Калина, запазва идеята за „цветна красота“.
Камелия – Име на цвете (Camellia), дошло през латински/италиански влияния; свързва се с елегантност и изящество.
Камена – По-рядко срещано, свързвано с „камък“ – символ на твърдост и издръжливост в народните вярвания.
Катерина – От гръцкото „Καθαρή“ („чиста, непорочна“); едно от най-разпространените женски имена в славянските страни.
Катина – Умалителна форма на Катерина или друга „Кат-“ производна; запазва смисъла на „чиста“ или „непорочна“.
Кристина – От гръцкото „Χριστός“ („помазаник“), често тълкувано като „посветена на Христос“; носи идеята за вяра.
Кристияна – Разширена форма на Кристина, със същия произход и значение („християнка“, „посветена на Христос“).
Кера – Старо българско/славянско име, често срещано в миналото; „кера“ в някои диалекти означава „госпожа“, носи идея за почит.
Керана – Вариант, произлизащ от „Кера“; запазва царствено или благородно звучене в някои фолклорни песни.
Кераца – Още една старинна форма, сродна с „Кера“ и „Керана“; често се свързва с владетелски и болярски родове в историята.
Керка – Диалектна/умалителна форма, запазва корена „Кер-“, смятано за традиционно в някои български региони.
Кина – Среща се в някои по-стари документи и фолклор; възможно умалително от имена с „Кин-“ (напр. „Кинче“) или от славянски корен.
Кичка – Народна форма, свързва се с „кичест“ (пищен, цветист); символизира красота, украса, багра.
Кирила – Женска форма на Кирил (гръцко „κυριος“ – „господар, владетел“), означава „господарка“ или „владетелка“.
Клементина – От латинското „clemens“ („милостив, благ“); в българския контекст носи идея за мекота и доброта.
Клаудия – Латинско име (от „Claudius“ – римски род), често се тълкува като „славна“ или „принадлежаща на рода Клавдий“.
Константина – Женска форма на Константин (лат. „constans“ – „устойчив, постоянен“), означава „непоколебима, постоянна“.
Женски имена с Л
Лада – Славянско име, свързвано с древнославянската богиня на любовта и красотата; символизира нежност и плодовитост.
Ладислава – Съставно славянско име („Лада“ + „слава“) или вариант на Владислава; носи смисъл на „славната (в любовта)“.
Лазарина – Женска форма на Лазар (от еврейското „Елеазар“ – „Бог помага“); означава „подкрепена от Бога“.
Лана – Среща се в различни езици (славянски, келтски), често се тълкува като кратка форма на Светлана, Милана или като самостоятелно име; носи нежно и мелодично звучене.
Лара – Идва от латинското Lar или от руската умалителна форма на Лариса; често се свързва със защитници на дома в римската митология.
Лариса – Гръцко име (Лариса е древен град в Тесалия), символизира „жителка на Лариса“; прието е в много славянски езици. Красив, хубаво и актуално име за бебе момиче.
Лилия – Свързано с красивото цвете „лилия“, символ на чистота и невинност.
Лили – Умалителна или кратка форма на Лилия (или Лиляна); запазва идеята за чистота и красота.
Лали – Свързвано с „лале“ (цветето „tulip“), идващо вероятно през турското lale, което символизира пролет, красота и нежност; среща се също като умалителна форма на „Лалка“.
Лалка – Традиционно българско име, произлизащо от „лалe“ (цветето „tulip“, вероятно през турското lale); символизира пролетна свежест и красота.
Лиляна – Български/славянски вариант (понякога Лилиана); подсилва асоциацията с цветето лилия.
Лиана – Френско влияние („liane“ – вид увивно растение) или производно от Елиана; често символизира грация и изящество.
Лия – Библейско име (от „Леа“ – „уморена“, „тъжна“) или кратка форма на Илияна/Лиляна; прието е и като самостоятелно в нашите среди.
Лина – Може да е умалително на Галина, Елина, Илина, Мелина и др.; често се възприема самостоятелно със звученето „нежна, фина“.
Липка – Старинно/народно име, свързано с дървото „липа“, което в българската традиция символизира топлина, аромат и гостоприемство.
Лиза – Обикновено кратка форма на Елисавета/Елизабет („Бог е моята клетва“), среща се и самостоятелно в съвременния контекст.
Лейла/Лейля – Арабски произход („нощ“), прониква в българската именна система главно чрез турското влияние; символизира загадъчност и нощна красота.
Леа – Друг вариант на библейското име Леа (Лия); носи същото значение, свързвано с „уморена“ или „тъжна“, но и с почтеност.
Леана – Съвременна форма, възможно смесване на Леа + Ана или производно на Лия + Яна; без строго дефиниран корен, но носи мелодично звучене.
Летисия (Летиция) – От латинското laetitia – „щастие, радост“; среща се по-рядко, но се употребява и у нас.
Леона – Латинско/гръцко (от „leo/λέων“ – „лъв“), означава „лъвица“; символизира сила и смелост.
Лепа – Сръбско/южнославянско име („лепа“ означава „красива“), в българския контекст рядко, но познато в гранични региони.
Лора – Латинско (от „laurus“ – „лавър“), символ на победа и почит; станало популярно и в българската литература (чрез Лора Каравелова).
Лорана – По-съвременна или творческа производна на Лора, носи същата идея за елегантност и поетичност.
Людмила / Лудмила – Славянско („люд“ – „хора“ + „мила“ – „обичана“), „обичана от хората“. (Правописът варира, по-често „Людмила“).
Люба – Славянско („люба“ – „обичана, мила“), отразява „любима, скъпа на сърцето“.
Любка – Умалителна форма на Люба, със същия корен „любов“.
Любомира – Славянско („любо“ – „любов“ + „мир“), „носи любов и мир“.
Людмилена – По-съвременна разширена форма, съчетава „Людмила“ + „-ена“; без отделно етимологично значение, но запазва „любима на хората“.
Женски имена с М
Мария – От еврейското „Мариам“; тълкува се по различни начини: „прекрасна“, „желана“, „морска капка“ или „горчиво море“.
Магдалена – Библейско име, от „Мария Магдалена“ („от Магдала“); символизира вярност, духовност и сила.
Малина – Славянско („малина“ – „raspberry“), свързва се със сладост и свежест.
Малинка – Умалителна форма на Малина; запазва асоциацията за „плодова сладост“.
Мара – Древно име или кратка форма на Мария; често изразява почит и нежност в българския фолклор.
Мариана – Смята се за комбинация от Мария + Анна, или независим латински вариант; запазва значението „любима на Бога“.
Марина – От латинското „marinus“ („морска“), символизира свободния дух на морето и жизнеността.
Маринела – Разширен вариант на Марина; носи същата идея за „морска, свободна“.
Мариета – Умалителна форма на Мария (френско-италианска традиция), „малка, любима“.
Мариела – Съвременна производна на Мария, придава допълнителна мекота и мелодичност.
Мелина – Възможен гръцки корен („meli“ – „мед“), или кратка форма на Милена; символизира сладост и топлота.
Мая – От гръцката митология (Мая, майка на Хермес) или от месеца „май“; асоциира се с пролет и ново начало.
Миглена – От „мъгла“, символизира загадъчност, ефирност и нежност.
Милена – Славянско („мил“ – „скъп, любим“), „мила, обичана“.
Мила – Съкратена форма на Милена („мила, любима“), често употребявана самостоятелно.
Милица – Южнославянско („мила“), широко разпространено в Сърбия, България, Хърватска; „обичана, любима“.
Миломира – Славянско („мил“ + „мир“), „мила на мира“ или „носи скъп мир“.
Милослава – Славянско („мил“ + „слава“), „прославена с доброта“ или „скъпа на славата“.
Мирослава – Славянско („мир“ + „слава“), „прославяща мира“ или „слава, донесена от мир“.
Миролюба – Славянско („мир“ + „люба“), „обичаща мира“ или „носи мир и любов“.
Мира – Кратка форма на Мирослава, Мирела или друго „Мир-“ име, свързва се с идеята за „мир“.
Мирела – Може да е италианско (Mirella) или славянско („мир“ + „-ела“); често означава „нежна, носеща мир“.
Марта – От арамейското „марта“ („господарка“) или от еврейски корен; в Библията – сестра на Мария и Лазар.
Мартина – Латинско („Martinus“ – „посветена на Марс“), символизира смелост и енергичност.
Милка – Старо/народно име (свързано с „мил“), може да е и кратка форма на Милена или Милослава.
Михаела – Женска форма на Михаил (от еврейското „Кой е като Бог?“), подчертава благочестивост или духовна сила.
Микаела – Вариант на Михаела; запазва значението „Кой е като Бог?“.
Моника – С латински или гръцки корени (Monica / Monikos – „единствена“, „уникална“), разпространено в Европа.
Младена – Славянско („млад“ – „младост, свежест“), „тази, която е млада“ или „носи младежки дух“.
Момка – Старо българско („момa“ – „девойка“), рядко срещано, но запазено в някои фолклорни области.
Женски имена с Н
Надежда – Славянско име („надежда“), символизира вяра в бъдещето, упование и оптимизъм.
Надка – Умалителна форма на Надежда, запазва значението „надежда, упование“.
Невена – Традиционно българско име, свързано с цветето „невен“; символизира свежест и здраве.
Невенушка – Умалителна/по-нежна форма на Невена, запазва същата връзка с цветето невен.
Невелина – Съвременна производна от Невена (или комбинация с „-лина“); асоциира се с красотата на невена и женственост.
Невяна – Смята се за близка форма до Невена; среща се в някои региони, също намеква за цветна символика.
Неда – Старо българско/славянско име, понякога тълкувано като кратка форма на Неделя или Неделина; носи звучене на простота и чистота.
Недка – Умалителна форма на Неда или Недялка, запазва връзката със „седмица“, „неделя“ (в някои тълкувания).
Недялка – Славянско име („неделя“), често се свързва с християнския празничен ден; в народните вярвания символизира почивка и благослов.
Неделина – Произлиза от „Неделя“; може да означава „посветена на празничния ден“ или „родена в неделя“.
Нелина – Модерна форма, вероятно комбинация от „Нели“ + „-ина“; няма точно определен корен, но се възприема като мелодично и женствено.
Нелия – Подобно на Нелина, възможно творческо съчетание („Нели“ + „-я“); носи звучене на мекота.
Нели – Умалителна или кратка форма, често произлизаща от Еленa (през Ел(и) – Нели) или от Параскевa (в някои диалекти), но вече наложила се самостоятелно.
Нина – Кратка форма на Иванина, Николина или други женски имена; понякога се свързва и с испанското „niña“ (момиче), символизирайки младост и невинност.
Нинка – Умалително на Нина или друго име с „Нин-“, запазва същия корен.
Ния – Съвременна форма, вероятно произлиза от Нина или е творческо съкращение; носи кратко и модерно звучене.
Нора – Среща се като кратка форма на Елеонора или Теонора; в българския контекст често се възприема самостоятелно, със загадъчна женственост.
Нонка – Традиционно българско име, умалителна форма на Нона; често срещано в някои фолклорни области.
Нона – Възможно е да има връзка с латинското „nona“ (девет) или с народните форми на „Неделя“; символизира празничност.
Никол – От гръцкото „Nikolaos“ („побеждава народите“), в женски вариант се свързва с победоносност и сила.
Николина, Николинка – Женска форма на Николай (гръцко „побеждава народа“), означава „побеждаваща, прославена“.
Николета – Италианско-френска форма на Никол, запазва идеята за „победителка“ или „успешна“.
Наталия – От латинското „natalis“ („раждане“), често свързано с Рождество (Коледа); символизира празничност и ново начало.
Натали – По-кратка или англо-френска форма на Наталия, носи същото празнично значение.
Наташа – Руски/източнославянски умалителен вариант на Наталия; разпространено и у нас.
Нася – Народно-умалителна форма от Анастасия (гръцко „възкресение“), или творчески вариант с „Н-“; символизира ново начало.
Нанка – Традиционно/диалектно име, възможно умалително от Анна (през „нана“) или друго подобно; среща се в някои региони.
Нейка – Народна форма, срещана в отделни краища на България; често като умалително от Недялка или друга „Не-“-форма.
Нежка – Може да идва от „нежен“ или да е умалително/галено в народната традиция; символизира мекота и доброта.
Невяна – Славянско име, близко до Невена, понякога се свързва с „не вехне“ (във фолклорни интерпретации) – символ на вечна свежест.
Имена за момиче с О
Огняна – Славянско име, произлиза от „огън“ и символизира „плам, енергия и сила“.
Олга – Руски/славянски вариант, идва от староскандинавското „Хелга“ („свята, благословена“); символизира духовна чистота.
Оля – Умалителна форма (галено) на Олга, запазва значението за „святост“ или „благословия“.
Ода – Германско име (от „od“ – „богатство, собственост“); в българския контекст е рядко, но срещано като кратко и звучно име.
Офелия – От гръцки произход („офелия“ – „помощ“), станало популярно чрез Шекспировата трагедия „Хамлет“; символизира нежност и драматична красота.
Оксана – Украинска/руска форма на „Ксения“ (гръцки „гостоприемство“); означава „гостоприемна, благосклонна“.
Олена – Източнославянски вариант на Елена („светлина“, „озарение“); близък по произход до българското Елена, но с по-особено звучене.
Олимпия – Гръцко име (от „Олимп“ – планината на боговете), символизира величие и божествена закрила.
Омайна – Българска дума („омая“, „очарование“), означава „очарователна, пленителна“; носи идея за магнетична привлекателност.
Орхидея – По името на екзотичното цвете „орхидея“, символ на изтънченост, красота и изящество.
Одет / Одетта – Френско име („Odette“), от старогерманско „odo“ („богатство“); носи смисъл на грация и финес.
Ориана – Латинско/италианско име (свързвано с „aurum“ – „злато“ или „зорница“ – „изгрев“); символизира „златен блясък“ или „изгряваща светлина“.
Женски имена с П
Павлина – Женска форма на Павел (от лат. Paulus – „малък“); символизира скромност и смирение.
Павла – Още един вариант на името Павел, по-кратко и същевременно рядко срещано в българския контекст.
Паола, Паула – Италианска форма на Павла (от Paolo), носи същата идея за „малка, скромна“. Това е набиращо популярност име за бебе момиче.
Паолина – Разширен вариант на Паола; запазва латинския корен Paulus.
Памела – Създадено като литературно име (смята се за измислено от поета Филип Сидни); в българската практика символизира модерност.
Панка – Традиционно име, произхождащо от мъжко „Панайот“ или „Пано“; срещано в някои фолклорни области.
Параскева – От гръцкото παρασκευή („приготвяне“), свързано с петъчния ден в православието; Света Параскева се почита като закрилница.
Парушка – Умалителна форма (или диалектна) на Параскева; запазва значението, свързано с „приготвяне“.
Патриция – От латинското patricius („благородник“), в женски вариант означава „благородна, аристократична“.
Пелагия – От гръцкото pelagos („море“); в християнската традиция има светици с това име, носи идеята за безкрай и дълбочина.
Пенка – Умалително от Пеню / Петър (в някои региони), но най-често се свързва с Петър; символизира „камък“, стабилност.
Пепа – Кратка форма на Пенка / Петър (от petra – „скала“), широко разпространена в българската традиция.
Пепина – Удължена форма на Пепа, запазва същия корен, означаващ „скала“, устойчивост.
Персиана – Възможно от „Персия“ (географски и културен контекст), внася екзотика и ориенталски привкус.
Перунка – Свързва се със старославянския бог Перун или цветето „перуника“ (iris); символ на сила и закрила.
Перуника – Име на цветето „ирис“, наричано в България „перуника“; символизира красота и пролетна свежест.
Петкана – Женска форма на Петко (петият в семейството) или на Петка (св. Петка); асоциира се с християнската традиция.
Петка – Свързано със св. Петка или „петък“ (денят на Христовите страдания), носи религиозна символика.
Петрана – Женска форма на Петър (petra – „скала“), означава „устойчива, твърда“.
Петрина – Още един вариант на Петрана, запазва същия смисъл за „камък, опора“.
Петя – Кратка женска форма на Петър; запазва значението „скала, твърдост“.
Пиерина – От френското Pierre („камък“), женска форма; рядка в България, но съществува като заемка.
Пламена – От „пламък“, символизира „огън, сияние“ и жизненост.
Плами – Умалително/галено на Пламена; запазва огненото значение.
Поли – Умалителна форма за Полина / Полина, често използвана и самостоятелно.
Поликсена – От гръцката митология („Polyxena“ – „много гостоприемна“ или „много чужденци“), символизира митична благородност.
Полина – Френско/руско влияние (от Полин), понякога свързвано с „Аполин“ (Аполон) или като къса форма на Аполинария; означава „посветена на Аполон“ или „малка Поля“.
Поля – Умалителна форма на Полина; носи меко и нежно звучене.
Преслава – Славянско („пре“ – „най-“ + „слава“), означава „най-славна“ или „прославена“.
Прея – Съвременно име; в българския контекст може да се приеме като творческа форма, свързваща „прелест“ и „идея за красота“.
Пролет / Пролетина – Българско („пролет“), символизира „ново начало, съживяване, цъфтеж“.
Първанка – Производно от Първан (старобългарско „първи“), означава „първа, първородна“ или „водеща“.
Женски имена с Р
Рада – Славянско име („радост“), означава „радостна, весела“.
Радка – Умалителна форма на Рада или Радостина; запазва идеята за „радост“.
Радост – Славянско, носи значението „радост, щастие“.
Радостина – Произлиза от „радост“, означава „тази, която носи радост“.
Радина – Славянска форма, близка до Рада и Радостина, често тълкувана като „радостна“ или „свързана с радостта“.
Радмила – Славянско („рад“ + „мила“), „мила и радостна“ или „скъпа на радостта“.
Радомира – Съставно славянско („рад/рада“ – „радост, доволство“ + „мир“) – „носителка на мир и радост“.
Рая – Славянско име, кратка форма на Райна, но и свързвана с „рай“ – „блажено място“.
Райка – Умалително на Райна или Рая; запазва смисъла за „райска, прекрасна“.
Райна – Старобългарско („раен“ – „божествен, райски“), означава „райска, прекрасна“.
Ралина – Съвременна производна на Ралица или комбинация от „Рали“ + „-ина“; носи мелодично звучене.
Ралица – Българско име (цвете Ralliса), символ на изящество, срещано често в народните песни.
Ралинка – Умалителна форма на Ралица; запазва идиличната връзка с цветето.
Рамона – От германско/испанско потекло (Ramona – женска форма на Ramón/Раймондо – „защитник“), символизира закрила.
Радея – По-рядко име, възможно творческо от „рад(ост)“ + „-ея“; носи звученето на „радостна сила“.
Раиса – Среща се в руската традиция (от гръцкото „íraisa“ или арабското „раиса“ – „глава, предводител“); означава „лидерка, водачка“.
Рахилка – Библейско (Rachel – „овца“), у нас се среща рядко; символизира нежност и кротост.
Роксана – Персийско (Roshanak – „светла, сияйна“), популяризирано и в гръцки контекст; означава „бляскава“.
Розалия – От латинското „rosa“ („роза“), символизира красота и любов.
Розалина – Удължена форма на Розалия; запазва идеята за розата като символ на обич.
Розамунда – Германско име (Rosemunda: „роза“ + „защита“), рядко срещано; означава „защитена от розата“ или „благородна роза“.
Росана – Комбинация от „роза“ и „Анна“ или кратка форма от Розана; означава „розова милост“ или „любима роза“.
Роселина – Френска/италианска заемка (Rosalina), свързана с розата; означава „малка роза“.
Росица – Славянско („роса“), символизира свежест, чистота и ново начало.
Росина – Вариант на Росица или свързано с „rosa“ („роза“) в романските езици; запазва флоралната символика.
Румена – Българско име („румен“, „свеж, здравословен цвят“), символизира здраве, пълнокръвност и красота.
Румелия – Историческо/географско название (Румелия – османско име за територии на Балканите), рядко като лично име, но все пак се среща.
Румяна – Българско („румян“ – „червеникав, свеж“), означава „с румени бузи“, „жизнена, здрава“.
Русана – Народно/поетично име, съчетава „руса“ (светлокоса) и слънчево излъчване; рядко срещано.
Русинка – Умалителна/диалектна форма, свързана с „рус“ („светлокос“); често срещана в народни песни.
Женски имена със С
Светлана – Славянско име (от „светлина“), означава „светла, лъчезарна“.
Светла – Кратка форма, запазва същата идея за „светлина“ и „озареност“.
Светлина – Произлиза от „светлина“, подчертава „озареност, ясност“.
Снежана – Славянско („сняг“), символизира „бяла, чиста като сняг“.
Снежанка – Умалителна/литературна форма на Снежана, запазва значението за „снежна, бяла“.
Славка – Славянско („слава“), означава „прославена“, „носеща слава“.
Славена – Сходно на Славка, добавя женствена наставка; „прославена, достойна за слава“.
Славея – Производно от „славей“ (птицата), символизира красива песен и мелодичен глас.
Славина – Още една вариация от корена „слава“, означава „надарена със слава“.
Силвия – Латинско (от silva – „гора“), носи идеята за „горска, природна красота“.
Силвана – Разширена форма от същия корен („silva“), „горска нимфа“.
Сияна – Ново име от „сияя“ („блестя“), означава „блестяща, лъчезарна“.
Симона – От еврейското „Шимон“ („чута от Бог“), означава „Бог ме чу“.
Симеона – Женска форма на Симеон, пак от „Шимон“ („чута от Бог“).
Савина – Може да е славянска форма или вариант на латинското „Сabina“ (Sabina); често асоциирано с „от рода на сабините“.
Сабина – От лат. Sabina („сабинянка“ – древноиталийски народ); преносно – „благородна, стара традиция“.
Събина – Българска/южнославянска форма, близка до Сабина, произнася се с „ъ“; срещана в народната именна система.
Събка – Традиционно/диалектно име, често умалително на Събина или Съба (с „ъ“ в източни говори).
Севда – Турско/персийско заемане („sevda“ – „любов, копнеж“), означава „страст, силна обич“.
Севделина – По-дълга форма от Севда (или комбинация със „-лина“), означава „любов, копнеж“ в по-поетична форма.
Стела – От лат. stella – „звезда“, символизира „звездна, сияйна“.
Стелияна – Съвременна форма от Стела + „-яна“, „звездна, изтънчена“.
Соня – Кратка форма на София (гръцки „мъдрост“), популярно като самостоятелно име.
София – От гръцкото „σοφία“ – „мъдрост“, символизира познание и разум.
Станимира – Славянско („стан“ – „да се укрепя“ + „мир“), означава „поддържа мира“ или „укрепва спокойствието“.
Станка – Умалителна/народна форма на Станимира или Станислава, запазва идеята за „изправяне, установяване“.
Стойка – Традиционно име, женска форма на Стойко, в смисъл „стои здраво, неподвижно“, „опора“.
Стойна – Още една женска форма (от Стойно/Стойко), символизира „твърдост, стабилност“.
Стефка – Умалителна форма на Стефан (гръцкото stephanos – „венец“), „увенчана“.
Стефания – Женска форма на Стефан, „увенчана с победен венец“.
Сибила – От гръцко/латинско „Sibylla“ („пророчица“), символизира „прорицание, мъдрост“.
Сузана – От еврейското „Шошана“ („лилия“), символизира чистота и красота.
Сребра – Българска дума („сребро“), означава „сребриста, ценна“.
Женски имена с Т
Таня – Умалителна форма на Татяна; често се възприема и като самостоятелно име, носи звучене на топлота и достъпност.
Татяна – Латинско име (Tatianus/Татиус), в славянската традиция означава „енергична, силна жена“.
Тамара – От еврейски произход („тамар“ – „финикова палма“); символизира плодородие и издръжливост.
Тихомира – Славянско (от „тихо“ + „мир“), означава „тиха, носеща спокойствие и мир“.
Тиха – Кратка форма, запазва значението „спокойна, нежна“.
Тихослава – Славянско („тихо“ + „слава“), „прославена със спокойствие“ или „носи тиха слава“.
Теодора – От гръцкото „Θεόδωρος“ („Божи дар“), означава „дар от Бог“.
Теодосия – Сходно значение с Теодора (от „Θεοδοσία“ – „Божие даване“); в православната традиция е име на светици.
Теофана – Гръцко („тео“ – „Бог“ и „фана“ – „проявление“), „божествено явление“; среща се и като монашеско име.
Теменужка – Българско, от цветето „теменуга“ („виолетка“), символизира нежна красота и пролетна свежест.
Теменуга – Още една форма, свързана с „теменуга“; запазва символиката на виолетовото цвете.
Теона – Гръцко („тео“ – „бог“ + „-она“), „божествена“ или „Бог е с нея“.
Тереза – Европейско (вероятно гръцки/латински произход), популяризирано от св. Тереза; символизира доброта и милосърдие.
Тина – Кратка форма на Кристина, Мартин(а) или Валентина; често възприемана и като самостоятелно име, с нежно звучене.
Тинка – Умалително от Тина или друго име с „-тина“; запазва галено чувство.
Тонка – Женска форма на Тонко/Антон, има връзка с лат. „Antonius“ („безценен“).
Тоня – Умалителна или разговорна форма на Тонка / Антония; леко и мелодично звучене.
Тони – Съкратена форма (по-често в градска среда) на Антония, Тонка; носи модерно звучене.
Тодора – Женска форма на Тодор (гръцко „Θεόδωρος“ – „Божи дар“); близко до Теодора, но през старобългарската традиция.
Тодорка – Умалителна/народна форма на Тодора или Тодор, запазва значението за „Божи дар“.
Тодорина – Разширен вариант на Тодора, усилва женственото звучене.
Траяна – От лат. „Traianus“ (име на римски император); в българската традиция се свързва със сила и история.
Танина – Съвременна творческа форма, вероятно от Таня + „-ина“; носи закачливо, нежно звучене.
Татина – Друг вариант, съчетаващ „Татяна“ + „-ина“; запазва корена на Татяна.
Тошка – Народна форма (женска) на Тошо/Тодор; среща се в някои фолклорни области.
Томка – Старо име, женска форма на Том(а), с библейски корен „Тома“ (арамейски „близнак“).
Трендафила – Свързано с „трендафил“ (диал. „роза“, от гръцкото „триандафило“ – „тридесет листа“), символизира роза и красота.
Тенка – Народна форма, срещана в някои области; възможно умалително от Теменуга/Теменужка или Тено/Тенчо (мъжки).
Танка – Умалително на Таня или Тана (при диалектни форми); носи топло, домашно звучене.
Томира – Славянско/поетично име, възможно повлияно от полското „Tomira“; не е много разпространено, но се среща.
Триана – Модерно/съвременно име, вероятно съчетание от „Траяна“ или „Три-“ (триада) + „-ана“, носи мелодичност. Красиво и актуално име за бебе момиче, което се среща все по-често.
Тиана – Съвременна форма, близка до Диана/Теана; в някои култури се свързва с принцеса (като в приказки).
Талина – Ново или творческо име, често се свързва с меко и нежно звучене; няма установен етимологичен корен.
Тая – Кратко и модерно име.
Имена за момиче с У
В България почти няма традиционно установени женски имена, започващи с „У“. Затова списъкът по-долу включва предимно рядко срещани, диалектни, творчески или чуждестранни варианти
Уляна – Славянски вариант, близък до Юлияна/Юлиана (от лат. „Julius“ – римски род); означава „посветена на Юлийския род“ или „млада, юношеска“.
Уля – Умалителна форма на Уляна, запазва същото звучене за „младост, свежест“.
Урсула – Латинско (от „ursus“ – „мечка“); в католическата традиция св. Урсула е покровителка на девойките.
Улрика – Германско (от „uodal“ – „наследство“ и „rik“ – „владетел“); означава „всевластна, владетелка на наследството“.
Ума – От санскрит (едно от имената на богинята Парвати), означава „светлина“ или „милост“, рядко прието в модерни среди.
Уна – Гаелско (в ирландския език „Una“ – „единствена“), понякога се тълкува и като лат. „una“ („една“); символизира уникалност.
Устина – Рядък вариант (възможно творческо пренасяне от Justina / Юстина) със значение „справедлива“ или „праведна“.
Уника – Латински корен („unica“ – „уникална“), понякога срещано като модерно
Женски имена с Ф
Фани, Фанка – Кратка форма на Стефани (с гръцки произход – „венец“) или на Фани от немското „Franziska“ (франкска).
Фатима – Арабско име, традиционно в мюсюлманската култура, означава „тази, която отбива (дете)“, но също се смята за свещено име (дъщерята на пророка Мохамед).
Флора – От латинското „flos“ – „цвете“, римска богиня на цветята.
Филипа – Женска форма на Филип, от гръцки „приятел на конете“.
Феодора – Вариант на Теодора, означава „Божи дар“.
Имена за момиче с Х
Христина – От гръцкото „Христос“ („помазаник“), „посветена на Христос“; много разпространено у нас.
Християна – Разширена форма на Христина, запазва същия корен („Христос“), означава „християнка“ или „посветена на вярата“.
Христомира / Хрисимира – Славянско-творческа комбинация: „Хриси“ (от Христина) + „мира“ („мир“), „тази, която носи мир и светлина от Христа“.
Хрисия – Умалително или творческо производно на Христина/Християна, запазва идеята за „християнска светлина“.
Харалана – Старинно/регионално име, възможно свързано с мъжкото Харалан (старобългарско или славянско), означава „харен“, „добър човек“.
Харита – Гръцко (от Charis – „благодат“), среща се рядко, но носи значението „грация, благодат“.
Харитина – Близко до Харита (гръцко Charitina – „изпълнена с благодат“); в православния календар има св. Харитина.
Харитона – Още една вариация от същия гръцки корен (Chariton), подчертава идеята за „благодат, милост“.
Хариета – Англо-френски произход (Harrietta/Harriet), женска форма на Хенри („владетел на дома“); в български контекст се среща като заемка.
Хана – Възможен вариант на Анна (евр. „Хана“ – „благодат“), срещан и като „Hannah“ в англоезичните страни; носи идеята за милост и благослов.
Ханка – Народна/умалителна форма от Хана или Анка (Анна), срещана в някои български диалектни области.
Хелга – Скандинавско (от старонорвежкото heilagr – „свята, благословена“); влязло в славянския свят чрез руската форма Олга, но тук се запазва оригиналното „Хелга“.
Хермина – Немско/латинско (от Ermin – „цялост, универсалност“), в България се среща като заемка с благозвучна форма.
Хилда – Германско (от hild – „битка“), символизира сила и решителност; рядко срещано в българския контекст, но има примери.
Женски имена с Ц
Цвета – От „цвете“ или „цвят“, символизира „красота и свежест“ (често като кратка форма).
Цветана – Традиционно име, произлизащо от „цвят“; символизира „цветна, пролетна, красива“.
Цветанка – Умалителна/народна форма на Цветана, запазва същата връзка с „цвете“.
Цветелина – По-съвременна производна от „цвете“ + „-лина“; означава „цветна, сияйна“.
Цветелинка – Още една умалителна форма, носи нежното звучене на „цвете“ и „лин(а)“.
Цветомира – Славянско съчетание („цвят“ + „мир“), означава „носи мир и красота“.
Цветомирка – Умалително/народно на Цветомира, запазва идеята за „цветен мир“.
Цветослава – Славянско („цвят“ + „слава“), означава „прославена с красота“.
Цветислава – Сходно на Цветослава, но изписано с „и“; подчертава „цвят“ и „слава“.
Цветинка – Производно („цвят“ + умалителна наставка), символизира „малко цвете“.
Цветина – По-кратка/обобщена форма (от „цвят“ + „-ина“), означава „цветна, свежа“.
Цветка – Народно/диалектно, по-старинно звучене на име от „цвят“.
Цветилена – Съвременна комбинация от „цвят“ + „-илена“ (вдъхновено от Елена или Лена); означава „цветно сияние“.
Цеца – Умалителна форма, често използвана за Цветана, Цветелина или дори Цецилия; запазва галено звучене.
Цеци – Още една умалителна форма (особено честа като галено от Цвети, Цецилия и др.).
Цецилия – Латински произход (Cecilia), преминало като „Цецилия“; в българския контекст рядко, но се среща.
Цецка – Народна форма на Цвета, Цветана или Цеца; запазва звученето на „Цец-“.
Цанка – Традиционно име, женска форма от мъжкото „Цанко“ (старо българско), често с неясна етимология, но се приема за изконно българско.
Цана – Опростен/умалителен вариант на Цанка или Цоно/Цана (в някои региони); запазва фолклорен дух.
Цонка – Женска форма от Цоньо/Цоню; среща се в различни диалектни области.
Цона – По-кратка форма на Цонка, подчертано народно звучене.
Царинка – Умалителна/творческа форма от „цар/царица“; среща се инцидентно, предполага „малка владетелка“.
Церина – Възможно свързано с „цер“ (вид дърво) + „-ина“; народно/творческо име, подчертава устойчивост и сила.
Цвята – Още една форма, близка до Цвета, запазва идеята „красота, пролет, свежест“.
Цветозарка – Форма („цвето-“ + „зар“ – „зора“/„озаряване“), не е масово разпространена, но се среща в някои населени места.
Цветозара – По-кратък вариант на Цветозарка, подчертаващ „цветно сияние/зора“.
Имена за момиче с Ч
Чана – Традиционно старо име; в някои случаи смятано за женска форма на Чано или кратка форма от Анна (с диалектно „Ч-“).
Чанка – Умалителна/народна форма на Чана или свързана с родово име „Чанкo“; често срещана в някои фолклорни области.
Чавдара – По-широко документиран вариант от „Чавдар“ + „-а“; съществува в народни песни и предания, свързва се с юначество.
Чавдарка – Още една форма (умалителна/диалектна) на Чавдар/Чавдара, подчертава женската принадлежност.
Чудомира – Славянско съчетание („чудо“ + „мир“), означава „тази, която носи чудо и мир“; макар и рядко, има го в някои източници. Българско традиционно, но модерно име за бебе момиче.
Чудослава – Аналогично („чудо“ + „слава“), „прославена чудотворка“ или „прекрасна и славна“.
Чубра – Творческо/народно, вероятно свързано с „чубрица“ (билка), символизира пикантност, свежест и „здравословност“.
Червенка – Творческо/народно („червен“ + „-ка“), често се асоциира с „червени бузи“ и здраве; описвано в някои краеведски записки.
Имена за момиче с Ш
Шенка – Традиционно българско име, използвано като умалителна форма и срещано в народната култура.
Шарка – Вдъхновено от легендите и фолклора (в някои страни „Šárka“ е име на героиня от чешките народни приказки); в българската традиция се среща рядко.
Шехерезада – Арабско име, свързано с легендарната разказвачка от „Хилядата и една нощ“; символизира мъдрост и въображение.
Шана – Използва се като кратка или диалектна форма; носи мекота и е вдъхновено от звученето, което може да се асоциира с благодат.
Шейла – Заемка от английски (Sheila), използвана в някои съвременни среди; носи меко и модерно звучене.
Шейна – Вариант на Шейла, с леко променено произношение, което може да се възприема като по-индивидуализирано.
Шакира – Заемка от арабски и популяризирана от световноизвестната певица; въпреки че е по-модерна, се среща като вдъхновение за родители, търсещи нестандартни женски имена.
Шафия – Арабско име, което означава „чест“ или „благородство“; понякога се възприема в българската практика като екзотично име.
Шерил – Заемка от английски (Cheryl), използвана заради мелодичността и модерното си звучене.
Шани – Кратка и нежна форма, която може да бъде умалително на по-дълги имена като Шанела или Шаная; носи съвременна свежест.
Имена за момиче с Щ
В българския фолклор и именна традиция имената с „Щ“ са изключително редки и често представят по-творчески или диалектни варианти
Щедра – Славянско име, произлизащо от думата „щедър“; символизира благородство, щедрост и отвореност към другите.
Щедрина – Разширена форма на „Щедра“, която подсилва идеята за щедрост и благодат.
Щеслава – Комбинация от „щес“ (възможно творческо произношение) и „слава“; може да тълкува като „прославена чрез щедрост“ или „честна и славна“.
Женски имена с Ю
Юлия – Латинско име, произхожда от родът „Julius“; означава „младежка“ или „принадлежаща на род Юлий“, като носи усещане за класическа елегантност.
Юлиана – Разширена форма на Юлия; използва се за подчертаване на женствеността и има мек, благозвучен тон.
Юна – Кратко и модерно име, възприемано самостоятелно; носи свежест и лекота, като може да се свърже с идеята за младост.
Юстина – Произлиза от латинското „justus“ (справедлив, честен); има силен християнски и морален заряд, символизирач на правдоподобност.
Юлка – Народна и умалителна форма на Юлия, често срещана в диалектите; има мил и близък звучене.
Юнина – Вариант, който запазва корените на Юна, но с по-класически завършек „-ина“; придава завършеност и романтичност.
Ювена – Модерна форма, вдъхновена от латинската дума juvenis (млад); акцентира върху свежестта и енергията на младежката епоха.
Женски имена с Я
Яна – Славянско/българско име, произхожда най-често от Йоана („Бог е милостив“), но се използва и като самостоятелно със смисъл „Яна = благодат“.
Яница – Умалителна/разширена форма на Яна, съхранява значението „Бог е милостив“ или „милостива“.
Янка – Традиционна българска форма, отново близка до Яна/Йоана; срещана в народните песни и фолклора.
Янина – Още една производна (понякога смятана за руска или полска форма), запазва смисъла на „Яна“.
Явора, Яворина (женско) – От дървото „явор“, символизира сила и издръжливост; Явора се среща като по-редък женски вариант.
Яворка – Умалителна/народна форма на Явора или Яворина, запазва асоциацията с „явор“.
Ясмина – Свързва се с цветето „жасмин“ (на много езици „jasmin“), символ на красота, деликатност и финес.
Ягода – Славянско („ягода“ – „горски плод“ / „ягода“), срещано в полски, сръбски и др. славянски езици; символизира свежест и сладост.
Ягодка – Умалителна форма на Ягода, подсилва нежното и сладостното звучене.
Яблена – Творчески/народен вариант, евентуално свързано с „ябълка“; внушава плодородие и свежест.
Явена – Ново/творческо име, асоциира се с „явявам се“, „появявам се“; може да се тълкува като „проявена“, „показана“.
Ярина – Славянски корен „яр“ („силен, буен, ярък“) + „-ина“; означава „ярка, силна, енергична“.
Ярка – Кратка форма от „яр“ (светлина, яркост), срещана в някои славянски диалекти; символ на сияние и енергия.
Ярмила – Славянско съчетание („яр“ + „мила“), „ярка и обичана“ или „силна и мила“.
Яромира – („яр“ + „мир“), „ярка, носеща мир“ или „сила и спокойствие“.
Явена – Творческа форма, понякога свързвана с „явна“, „явление“; подразбира „проявена, ясна“.
Ястребина – Творческо/народно, свързано с „ястреб“; среща се рядко като метафора за острота и свобода.
Яделина – Потенциално творческо име (от „ядро“ или „ядец“ – неясно) + „-лина“; рядко, среща се в нови среди.
Ясена – От дървото „ясен“ (Fraxinus), символизира издръжливост и благородна снага; в женска форма „Ясена“.
Ясенка – Умалително/народно от Ясена, запазва връзката с дървото „ясен“.
Янислава – Славянско („Яна“ или „Ян“ + „слава“); означава „Яна, която е прославена“ или „носи слава“.
Ясимира – Творческо съчетание („Яси-“ от Ясмина или Ясен + „-мира“), възможно тълкуване „светла, мирна“.
Женските имена са носят в себе си наситено минало, културни и исторически пластове, вяра и надежда, вплетени в звуците на думите. От древнославянски до новите имена звучащи модерно, всяко име е огледало на времето и ценностите, от които произлиза. Взаимното влияние на различни езици, като славянски, гръцки, латински, еврейски, турски и други е сформирало пъстротата на българската плетеница от имена за момиче.
Тази статия е само бегъл опит да се надзърне в многоликия свят на женските имена, но показва достатъчно ясно колко дълбоки са техните корени и колко богата е символиката, която носят. Именно това богатство ги прави безценна част от националното ни наследство и продължава да вдъхновява нови, творчески интерпретации и форми на най-интимния белег на човешката идентичност – името.
