Историята на храненето обаче е доста по-разнообразна, повлияна от културни, религиозни и социално-икономически фактори. В тази статия ще проследим как се е оформил познатият ни модел на хранене и еволюцията на всяко от трите основни хранения – закуска, обяд и вечеря.
Закуска: от грешен навик до най-важното хранене за деня
Римляните и еднократното хранене
През по-голямата част от човешката история и особено в античността, закуската, каквато я познаваме днес, не е съществувала. Римляните, например, я смятали за излишна или дори нездравословна. Според историка на храните Каролайн Йелдам римляните обикновено консумирали само едно по-голямо хранене дневно, около обяд. Те били изключително загрижени за доброто храносмилане и вярвали, че яденето повече от веднъж на ден е проява на лакомия. Тази идея се задържала дълго време и създавала нагласата, че едно хранене дневно е напълно достатъчно.
Средновековието и влиянието на религията
През Средновековието храненето се оформяло силно и от религиозните практики. Монасите, например, не можели да ядат преди сутрешна литургия, а консумацията на месо се ограничавала в голяма част от годината. Именно в този период се смята, че терминът закуска се появил в английския език, буквално означавайки „прекъсване на нощното гладуване“ (breakfast).
Утвърждаване на закуската през Новото време
Смята се, че около 17-ти век хората започнали да закусват в по-познатия ни сутрешен час. Според главния готвач и историк Клариса Диксън Райт, епохата след Възстановяването на Чарлз II в Англия довела до навлизането на кафе, чай и ястия като бъркани яйца на трапезата на заможните. В домовете на богатите се появили специални „стаи за закуска“.
През 19-ти век закуската стигнала до нови висоти на разкош сред аристокрацията. Модата на ловните партита, които траели дни, дори седмици, наложила до 24 ястия за сутрешната трапеза. След това, с Индустриалната революция, закуската придобила по-прагматичен смисъл: фабричните работници ставали много рано и имали нужда от енергия за тежкия труд. Така всички, от обикновените работници до техните шефове, започнали да се хранят преди работа.
Модерният облик на закуската
В началото на 20-ти век Американецът Джон Харви Келог предизвикал истинска революция, когато по случайност открил корнфлейкса. Така се създала индустрия за милиарди.
През 20-те и 30-те години на миналия век европейските правителства насърчавали хората да закусват стабилно, тъй като това се считало за най-важното хранене за деня.
След Втората световна война разнообразните продукти за сутрешна трапеза временно намалели заради дажбите и ограниченията, но от 50-те години насам индустрията на „лесната“ закуска процъфтява с тостери, нарязан хляб, разтворимо кафе и захаросани зърнени храни. Така закуската, в познатия ни днес модерен вариант, заела трайно място в дневния режим на милиони хора по света.
Обяд: как се е формирало междинното хранене?
Защо думата „обяд“ е сравнително нова?
Ако за римляните еднократното ядене около обяд е било основното (наричано „вечеря“ или cena), то терминът „обяд“ не е съществувал в древността. През средновековието човешкият ден бил структуриран около светлината. Хората ставали много по-рано и си лягали по-рано. Затова онова основно хранене, което днес приемаме за обяд, тогава се наричало „вечеря“ и било около обедно време.
В същото време, когато настъпила индустриалната революция, се наложила необходимостта от междинно хранене в средата на деня, за да подкрепи фабричните работници. Така по естествен път възникнал обядът, какъвто го познаваме днес.
Произходът на думата „обяд“
Българската дума „обяд“ има старославянски (старобългарски) произход и води началото си от формата „обѣдъ“ (oběd). Тя е тясно свързана с глагола „ям“ (в старобългарски „ѣсти“), който е от същия праславянски корен, и представката „об“ (означаваща „около“, „наоколо“).
- „об“ – старобългарска/старославянска представка, която носи значение за „около“, „наоколо“, „обхождане“.
- „ѣд(ъ)“ – форма, свързана с глагола „ѣсти“ („ям“), който идва от праславянското *ěsti („ям“, „консумирам храна“).
Съчетанието „об + ѣд(ъ)“ първоначално е обозначавало основно (или важно) хранене, което се случва „около“ определен момент от деня. В старобългарски и в редица сродни славянски езици (напр. руски „обед“) думата може да означава „основно хранене“, „трапеза“ или „пир“.
В съвременния български език „обяд“ се е специализирала да обозначава конкретно среднощното хранене (между закуска и вечеря), докато в други славянски езици (напр. руски) „обед“ може да има по-близко значение до „вечеря“
Сандвичът: легендата, променила обяда
Един от определящите елементи на съвременния обяд е сандвичът, чието име идва от Джон Монтегю, четвъртия граф на Сандвич (Сандуич, през 18-ти век). Според легендата, той поискал малко студено месо между две филии хляб, за да не прекъсва заниманията си, било то игра на карти или писмена работа. Сандвичът се утвърдил като лесен и удобен начин за хапване и така революционизирал обедното меню.
Индустриалната революция и новите хранителни навици
През 19-ти век, вследствие на строгия работен график във фабриките, на обяда било отделяно специфично време (около един час). Създали се заведения и сергии в близост до фабриките и се породил мащабен пазар за масово произвеждана храна.
Обядът ставал все по-важна част от деня и поради това, че много хора работели далеч от домовете си и нямали време или възможност да се приберат за „основното“ си хранене, както било в по-ранни епохи.
Следвоенни промени и 20-ти век
Войната и дажбите променили вида и количеството на обедната храна, а работническите столове станали често срещана практика за общо хранене. След Втората световна война училищният обяд се развил по подобен модел, за да осигури питателна храна за децата. Модерната концепция за обяда като „нещо бързо“ и „консумирано на крак“ се засилила още повече през 50-те години, когато се появили ваучерите за обяд. Така сандвичът се наложил трайно като любима и удобна опция.
Днес, според изследователи от Университета в Уестминстър, средното време, отделяно за обяд, е едва около 15 минути – често пред компютъра. Така в известен смисъл обядът отново се връща към своята историческа роля на „малка, бърза междинна храна между основните хранения“.
Вечеря: преместване от обедно време към вечерно угощение
От римската „cena“ до средновековните пиршества
За римляните вечерята (cena) първоначално се е състояла по време на обяда (около обяд), което за тях е било единственото голямо хранене. В Обединеното кралство истинският разцвет на т.нар. „вечеря“ настъпва през Средновековието. Аристократите организирали пищни пиршества около обяд, на които готвачите работели от ранни зори, за да впечатлят гостите с разнообразие от блюда. Доколкото липсвало електричество, вечерна гощавка не била удобна опция.
Появата на късните вечери
С времето и развитието на изкуственото осветление началният час на вечерята се измества все по-късно. През 17-ти век вече има „работни обеди“, на които бизнесмени и занаятчии обсъждали делата си, така че вечерното хранене, особено за по-заможните, се пренесло в по-късните часове. Средната класа също постепенно възприела идеята, че основното хранене може да е вечер, след края на работния ден.
Три хранения на ден: оформянето на съвременния модел
До края на 18-ти век в големите градове повечето хора вече се хранели три пъти дневно: закуска, обяд и вечеря. В началото на 19-ти век вечерята за мнозина окончателно се преместила в късните часове на деня, когато работниците се прибирали вкъщи.
През 50-те години на 20-ти век, със стопанския растеж и масовото въвеждане на домакинска техника (перални, хладилници, миксери и др.), се укрепил моделът на „свещената семейна вечеря“, в която домакинята можела да приготви топла храна, а цялото семейство да се събере около масата. Появата на телевизията, а малко по-късно и на „готвачите-звезди“, започнала да насърчава кулинарното творчество вкъщи.
Ястия във микровълнови печки и съвременни тенденции
Някъде в средата на 80-те години се появяват първите замразени или частично приготвени ястия за микровълнови печки. Според някои изследователи това бележи началото на края на традиционната семейна вечеря, защото все повече хора започват да се хранят поотделно, в различно време, пред телевизора или компютъра. Въпреки това, вечерята остава важен кулинарен момент за множество семейства и основна сфера на кулинарни иновации, подкрепена от несекващия интерес към телевизионни готварски предавания и книги с рецепти.
Защо три хранения на ден? Културни и практически причини
Историческите свидетелства показват, че хранителните навици на хората са се оформили под влияние на няколко ключови фактора:
- Религиозни традиции – в Средновековието и по-късните периоди религиозният календар е диктувал кога, какво и колко да се яде.
- Социално-икономически условия – например Индустриалната революция задава ритъма на три хранения на ден, тъй като работниците вече имат фиксирано работно време и нужда от енергия по определен график.
- Технологии и инфраструктура – появата на електричество и изкуствено осветление позволяват храненето да се измести по-късно вечер. Масовото производство на продукти (хляб, зърнени храни, готови храни) улеснява храненето между или след работа.
- Културни и класови различия – в различните епохи аристокрацията е задавала модата (с пищни „вечери“ на обяд), докато селяните и работниците са се водили от нуждата да се подкрепят по време на тежък труд.
Резюме
Идеята, че трябва да се храним 3 пъти на ден – закуска, обяд и вечеря, е продукт на вековни промени в начина на живот и хранене. В различни епохи хората са имали най-разнообразни навици – от римското еднократно дневно хранене и средновековните религиозни пости, до пищните аристократични угощения и модерната ера на индустриализация и бързо хранене.
Днес, за много от нас, закуската е най-важното хранене за деня, обядът е кратка пауза между задълженията, а вечерята е повод за събиране и споделяне с близките. Но дали в бъдеще тези навици ще се запазят или ще се появят нови модели на хранене? Историята ни учи, че хранителните традиции никога не са напълно застинали, а се адаптират към съвременните условия и технологичния напредък.
В крайна сметка, отговорът на въпроса „Винаги ли сме яли три пъти на ден?“ е категорично Не. Хората са си изграждали навици според контекста на своето време, а трите хранения дневно са историческо явление, което продължава да се променя с всяко ново поколение.
снимка: Adobe
Виж още: Светът яде хляб
Използвани източници:
- BBC Four и други документални поредици за история на храненето
- Архиви и статии, посветени на хранителните навици в Римската империя, Средновековието и Новото време
- Caroline Yeldham (историк по храните)
- Clarissa Dickson Wright (главен готвач и историк на храните)
- Ivan Day (историк на храните)
- Monica Askay
