Астрономическите сезони са определяни от положението на Земята спрямо Слънцето. Докато метеоролозите разделят годината на сезони по месеци (зима – декември, януари и февруари; пролет – март, април и май и т.н.), астрономите използват явленията на равноденствие и слънцестоене, за да отбележат началото и края на сезоните.
Днес ще разгледаме по-подробно кога и как приключва астрономическата зима, как се определя нейната датата и какво влияе върху настъпването на пролетта.
Какво представлява астрономическата зима
Астрономическата зима започва със зимното слънцестоене, което настъпва около 21 или 22 декември в Северното полукълбо. Това е моментът, в който Северният полюс е максимално наклонен настрани от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ за годината. В южното полукълбо ситуацията е точно обратна – там по същото време започва лятото.
Астрономическото определяне на сезоните
Сезоните се определят астрономически според две ключови явления:
Слънцестоене (solstice) – когато слънцето достигне най-северната или най-южната си точка спрямо екватора.
Равноденствие (equinox) – когато слънцето пресича екватора и денят и нощта са приблизително равни по продължителност.
Тези явления са резултат от наклона на земната ос (около 23,5°) спрямо равнината на нейната орбита около Слънцето.
Пролетно равноденствие – край на зимата
Астрономическата зима в северното полукълбо съвпада с пролетното равноденствие, което обикновено настъпва около 20 или 21 март. На тази дата продължителността на деня и нощта е почти една и съща, тъй като слънцето е точно над екватора.
Зимата приключва: В деня на пролетното равноденствие официално свършва астрономическата зима.
Начало на пролетта: Същият момент бележи и началото на астрономическата пролет, след което дните започват да стават по-дълги от нощите.
Защо датата може да варира
Въпреки че най-често равноденствието настъпва на 20 или 21 март, понякога може да се случи и на 19 или 22 март. Причините за това леко изместване са:
- Грегорианският календар – той не е напълно „синхронизиран“ с астрономическите цикли и включва високосни години, за да компенсира натрупаното изоставане;
- Орбитата на Земята – тя не е перфектно кръгла, а по-скоро елипсовидна. Това означава, че планетата не обикаля слънцето с абсолютно еднаква скорост през цялата година;
- Наклон на земната ос – възможни са малки колебания, свързани с прецесията и други цикли, които леко променят точния момент на равноденствието.
Метеорологична и астрономическа зима
Често се случва хората да бъркат астрономическата с метеорологичната зима, защото те невинаги съвпадат като начало и край:
Метеорологична зима: обхваща най-студените месеци от годината в Северното полукълбо – декември, януари и февруари.
Астрономическа зима: започва със зимното слънцестоене и приключва с пролетното равноденствие, т.е. приблизително от 21 декември до около 20 март.
Така на практика метеорологичната зима завършва около 28 (или 29) февруари, докато астрономическата продължава още няколко седмици, до момента на равноденствието.
Какво ни очаква след края на зимата
След астрономическия край на зимата времето започва постепенно да се затопля и дните да стават по-дълги. Някои от най-отчетливите белези на пролетта включват:
Разтопяване на снеговете и повишаване на нивата на реките от пролетното снеготопене. Раззеленяване на дървета и тревни площи, както и цъфтеж на първите пролетни цветя (кокичета, минзухари и др.). Повече слънчеви часове и по-благоприятни условия за дейности на открито.
Астрономическата зима свършва с настъпването на пролетното равноденствие около 20 или 21 март в северното полукълбо. Тази дата може леко да варира всяка година заради особеностите на земната орбита, високосните години и други астрономически фактори.
снимка: Adobe