Според научни изследвания запазването на мълчание активира същата област от мозъка, която е отговорна за физическата болка при нараняване. Може много от нас да не го осъзнават, но без/действието от наказание с мълчание буквално е способно да наранява.
Най-важният показател за готовността на двойката за развод е спорът. Ясно е, че конфликтите са неизбежни, но основното е как точно двойката се кара и какво се случва след това. Ключът към укрепването на взаимоотношенията е да се подкрепяте взаимно в трудни моменти.
На пръв поглед може да изглежда, че мълчанието е достойно поведение, но в действителност това е точно обратното.
Правилно ли е да наказваме с мълчание
Студенината или мълчаливото отношение често се използват като начин за наказание или манипулиране, без човек да осъзнава емоционалната или физическата вреда, която причинява.
Способността да изпитваме отхвърляне и презрение е присъща на всеки, независимо дали игнорирането идва от няколко души или само от един човек, дори ако той не е особено симпатичен. Болката се усеща във всички случаи.
Когато мълчанието идва от партньор, то активира предния цингуларен кортекс, частта от мозъка, отговорна за физическата болка. Болезнения момент е почти един и същ, независимо дали отчуждението идва от непознати, близки приятели или врагове.
Мълчанието най-често се проявява, когато единият партньор притиска другия, критикува или се оплаква, а в отговор другият запазва мълчание и поддържа емоционална дистанция.
Това поведение е изключително вредно за връзката, тъй като намалява удовлетворението между партньорите, отслабва чувството за близост и възпрепятства здравословната и смислена комуникация. То е един от най-често срещаните модели на конфликтно поведение в брака или всяка друга романтична връзка и е трудно за промяна, защото двамата партньори обикновено си прехвърлят вината един на друг.
Виж още: Трябва ли да простите изневяра и да продължите живота си отново заедно?
Как да реагираме в ситуация на „Наказание с мълчание“
Двойката изпада в задънена улица, от която е почти невъзможно да се измъкне. Единият партньор се оплаква от емоционалната дистанция на другия, докато другият го обвинява в прекомерна взискателност или критичност.
Това поведение води не само до емоционална, но и понякога до реална физическа болка. Започват да се развиват тревожност и агресия, а също така могат да се появят физически облик на проблемите. Няма значение кой партньор изисква внимание и кой го отказва, проблемът не е в отделния човек, а в динамиката на връзката.
Важно е да се прави разлика между „наказание с мълчание“ и временно дистанциране за охлаждане на ситуацията след скандал. В такъв момент е по-добре открито да се каже например: „Не мога да говоря с теб в момента, нека се върнем към това малко по-късно и да поговорим.“
Партньорът, който започва „тихата игра“, рядко осъзнава напълно въздействието си върху другия и колко болезнено е да бъдеш игнориран. Това е друг начин да се причини болка, но без да се оставят физически белези.
снимка: Adobe
