Двадесет и една години наблюдения от рентгеновата обсерватория Chandra са събрани във филм за Eta Carinae. Филмът описва последиците от толкова голяма експлозия, че липсват прилагателни, за да се опише нейния мащаб.
В продължение на 18 години в средата на 19-ти век класацията на най-ярките звезди беше обърната с главата надолу, когато предишната слаба звезда Eta Carinae влезе в класациите, заемайки второ място след Сириус няколко пъти. Светът не беше виждал нещо подобно от свръхновата на Кеплер през 1604 г. и Ета Карина остана ярка много по-дълго.
Засега звездата Eta Carinae е
заобиколена от прах, който е бил изхвърлен, разочаровайки астрономите, но инструментите, които работят в други части на спектъра, като рентгеновите лъчи, имат по-голям успех.
Прахът не е единственото нещо, което е пречело на наблюдението на Eta Carinae. Той е толкова далеч на юг, че нито един от най-големите телескопи за времето си не може да го открие. Едва през последните десетилетия, когато водещите инструменти бяха заложени високо в Андите и космическите телескопи успяха да видят цялото небе, астрономите започнаха да наваксват с данните.
Eta Carinae всъщност се състои от две големи звезди. По-малката има маса около 30 до 80 пъти по-голяма от тази на Слънцето. По-голямата в момента се оценява на около 90-100 пъти от слънчеви маси. Това я прави една от най-масивните звезди в нашия регион на галактиката, но преди 200 години тя е била още по-масивна.
Дори телескопа Чандра няма резолюцията да види двете звезди поотделно, но изкривеният пръстен от рентгенови емисии, който той може да открие, е дал на астрономите много представа за поведението им.
Тези наблюдения показват, че материалът, изхвърлен при Големия взрив, се разширява с феноменалните 7 милиона километра в час. При тази скорост той би пътувал от Слънцето до Земята за по-малко от ден.
Облакът от материал около Eta Carinae, изхвърлен при Големия взрив и предишни събития, е известен като мъглявината Хомункулус. Първите рентгенови телескопи откриха в него пръстен с ярък източник. Астрономите обаче едва сега са открили вторична черупка, която произвежда три пъти повече рентгенови лъчи.
Проучването е свободно достъпно в The Astrophysical Journal.