Отбелязваме Сирни заговезни 2025 на 2 март, неделя: поверия, традиции и обичаи

Сирни заговезни, познат още като Сиропустна неделя, Прошка или Неделя на всеопрощението, е един от важните подготвителни дни за началото на Великия пост в православната християнска традиция.

  • през 2025 година Сирни заговезни се пада на 2 март (неделя).
  • на следващия ден, 3 март (понеделник), започва Великият пост (т.нар. Чист понеделник), който продължава седем седмици до Възкресение Христово (Великден), отбелязван на 20 април 2025 г.

Така, 2 март е последният ден, в който традиционно са позволени млечни продукти и яйца, преди да настъпи същинското ограничение през поста.

Сирни заговезни в църковния календар

Празникът се пада в последната неделя преди Великия пост и следва непосредствено след т.нар. Месопустна неделя (Месни заговезни), който е и последният ден за употреба на месо. По този начин:

  • от Месопустна неделя (1 седмица по-рано) вече не се яде месо.
  • а от Сирни заговезни (2 март 2025) се спират и млечните продукти, яйца и всички животински храни, освен риба в определени дни през поста (когато църквата го разрешава).

„Неделя на всеопрощението“

В православната църква Сирна неделя  се нарича и „Неделя на всеопрощението“, защото богослужението набляга върху важността на прошката. Вечерта на този ден вярващите отправят прошка един към друг с думите:

„Прости!“ – „Простено да ти е!“

По този начин символично се влиза в поста без отрицателни чувства, обиди и тежести към околните.

Традиции и обичаи на Сирни заговезни

В българския фолклор денят по традиция е наситен с ритуали, свързани с огън, светлина и други обичаи. Много от тях произхождат от древни езически обреди, преплетени по-късно с християнските обичаи.

Семейна трапеза, сирни ястия и заговяване

Заговяването на Сирни заговезни отбелязва последния ден преди началото на Великия пост и е време, когато семейства и близки се събират на трапеза, за да похапнат за последно млечни продукти и яйца.  В много краища на България на трапезата задължително присъстват:

  • сирене, извара и кашкавал – последният ден, в който могат да се ядат млечни храни преди Великия пост.
  • варени яйца, масло, мляко – също типични храни за този празник.
  • баница със сирене или други тестени изделия с млечен пълнеж.

Смята се, че колкото по-богата е трапезата с млечни храни и яйца, толкова по-сити ще бъдат дните на пост, дори и без употреба на животински продукти.

Хамкане (ламкане)

Един от най-обичаните български обичаи на Сирни заговезни е „хамкането“ (наричано още „ламкане“ в някои региони). Както се досещате, това се прави по следния начин:

На червен или бял конец се връзва варено яйце, парче бяла халва или сирене. Конецът се завързва на високо (например на тавана или на прът) и се завърта в кръг над главите на хората, седнали около трапезата. Целта е присъстващите, без помощта на ръцете си, да уловят с уста залъка, който виси на конеца.

Според поверията, който пръв успее да захапе яйцето или халвата, ще бъде най-здрав и успешен през годината.

На Сирни заговезни се иска прошка

Вечерта хората, особено по-младите членове на семейството, отиват при по-възрастните – родители, кръстници, баби и дядовци, за да поискат прошка. Този обичай е познат като „Прошка“ или „Опрощаване“.

По-младият казва: Прощавай!“

По-възрастният отговаря: „Господ да прощава, простено да ти е!“

Така символично се забравят обидите и пререканията, за да започне всеки човек Великия пост с чисто сърце.

Гонене на злите сили с огън

В някои региони на България вечерта на Сирни заговезни се палят големи огньове, наричани „оратници“, „сирнишки огньове“ или „поклади“.

(оратник е дълъг прът, на чиито край е вързана слама. Тя се запалва и размахва, като според народните вярвания този обичай носи здраве и плодородие.)

  • младежите прескачат огъня с вярването, че това предпазва от болести и зли сили.
  • понякога се запалват малки стрели от клони, които се въртят в кръг или се хвърлят, за да „прогонят зимата и злото“ и да посрещнат идващата пролет.

Тези обичаи имат древни корени и символизират пречистването на душата и тялото.

Хвърляне на стрели (баскане, чилкане)

Това е сред по-старите, но обичани традиции на Сирни заговезни. По време на обичая се изработват малки стрели, обикновено от тънки клони, които се запалват и се хвърлят към ниви или дворове. Според народните вярвания, огънят и ритуалното хвърляне на стрелите носят здраве и плодородие, предпазват земята и хората от злини и осигуряват благоденствие през годината.

Поверия и символика

Начало на пролетта

Сирни заговезни често се свързват с прехода от студените зимни дни към пролетното събуждане. Огънят символизира слънцето, което вече „надделява“, а с него идва и обновлението в природата.

Значение на прошката

В християнската традиция прошката е акт на милосърдие и любов. Смята се, че който не даде прошка или не я поиска, не може да влезе „чист“ в поста, а това от своя страна затруднява душевното му израстване.

Същността на празника е именно във взаимното опрощение, а без него физическото въздържание през поста губи част от духовния си смисъл.

Хамкането за здраве и късмет

Залъгването при хамкането не е само за забавление а се вярва, че захапването на яйцето или халвата носи здраве и късмет. Яйцето в народната вяра е символ на живота и възраждането, а халвата  на сладостта и благополучието в дома.

Как да отбележим Сирни заговезни у дома

В днешно време, много хора съчетават традиционните обичаи със съвременния начин на живот. Ето няколко идеи как да почетете Сирни заговезни тази година:

  1. Семейна вечеря: пригответе традиционни млечни ястия или баница със сирене. Поканете близки и приятели, за да се слеете с духът на празника.
  2. Прошка по телефона: Ако не можете да се видите лично с родителите и роднините, поискайте прошка по телефон или видеоразговор.
  3. Символична свещ: Ако няма възможност да палите огньове, запалете свещ на терасата или в двора. Важното е символичното послание за пречистване и преминаване към нов, по-добър етап от живота ви.

Резюме

В крайна сметка, Сирни заговезни е празник на семейните ценности, прошката и подготовката за Великия пост. На 2 март 2025, в неделя, българските православни християни ще спазят традицията да се съберат около трапезата с млечни продукти и яйца, да поискат и дадат прошка, да се надлъгват с яйце и да се пречистят символично с огън.

В основата му стои стремежът да оставим зад гърба си обидите и горчивината, за да започнем поста с чисто сърце, обърнати към духовното израстване и добротата помежду ни. Така традицията продължава да бъде жива и актуална, свързвайки миналото с настоящето в един ритуал на опрощение и ново начало.

снимка: Adobe

Виж още:

Научавайте винаги първи най-новото от Тами Бг, като ни последвате в Google Новини

Препоръчано