, които стоят в началото на всеки URL, всъщност са напълно ненужни, както самият той с леко съжаление споделя.){kind=link}
Двойните наклонени черти (//), които стоят в началото на всеки URL, всъщност са напълно ненужни, както самият той с леко съжаление споделя.
Как се появиха наклонените черти?
През 1989 година, когато Бърнърс-Лий създава концепцията за World Wide Web, той се стреми да създаде универсален и опростен начин за свързване на документи чрез URL адреси. Част от този синтаксис е използването на двойна наклонена черта след протокола (например „http://“). Идеята била да се отдели името на хоста от останалата част на адреса, което според Бърнърс-Лий тогава изглеждало логично и за целта съвсем подходящо да използва двойна наклонена черта, //.
Интересното е, че концепцията за двойните наклонени черти не е съвсем оригинална. Бърнърс-Лий я заимства от компютърната система Apollo, популярна по онова време. Apollo използвала двойна наклонена черта за разделяне на името на машината от пътя на файла в мрежова файлова система. Същият принцип е пренесен в уеб адресите, за да обозначи разделението между схемата (например „http“) и хоста, например („www.example.com“).
Проблемът с наклонените черти
Въпреки първоначалната им цел, Бърнърс-Лий по-късно осъзнава, че двойните наклонени черти са излишни. Простото добавяне на един символ или дори липсата на такива разделители би постигнало същия ефект, като значително опрости уеб адресите.
Той дори шеговито отбелязва, че милиони часове работа, тонове хартия, дървета и безброй натискания на клавиши биха могли да бъдат спестени, ако наклонените черти бяха изключени от дизайна. Бърнърс-Лий признава, че това е един от моментите, в които „няма връщане назад“, след като мрежата вече е глобално разпространена, всяка промяна в URL структурата би причинила огромен хаос.
Можеше ли всичко да бъде различно?
Вижте тази публикация в Instagram.
Бърнърс-Лий обяснява, че синтаксисът на URL е вдъхновен от Unix системите, където наклонената черта се използва за разделяне на йерархични пътища. Тази идея била лесно разбираема за разработчиците, свикнали с Unix. Въпреки това той сега признава, че е можел да използва далеч по-прост синтаксис, например вместо „http://www.example.com/foo/bar“ да бъде просто „http:com/example/foo/bar“.
Историята обаче не познава условното наклонение. Двойните наклонени черти вече са неизменна част от интернет адресите и макар да не носят функционална стойност, те остават символ на ранните дни на уеб мрежата.
Двойните наклонени черти в URL адресите са пример как малък детайл в дизайна може да остави траен отпечатък върху милиарди хора. Въпреки признанието на Бърнърс-Лий за тяхната ненужност, те са част от историята на интернет и свидетелство за процеса на иновации и решения, които оформят технологиите, с които живеем днес. Неговото шеговито извинение напомня, че дори най-големите визионери могат да погледнат назад и да се усмихнат на своите ранни решения.
Снимки: Paul Clarke, CC BY 2.0, Wikimedia, Coolcaesar, CC BY-SA 3.0, Wikimedia
