Надникнете в дълголетната история около празника и един от най-почитаните светци – Свети Никола. Никулден е! Научете за историята на един от най-важните православни празници и традициите, свързани с него.
Свети Николай Чудотворец и Никулден
Св. Николай Чудотворец е бил архиепископ, известен с добрите си дела, особено за нуждаещите се и децата. Той често дарявал щедро и анонимно (без никой да знае, че подаръците са от него). Свети Никола е официално признат за светец през 800 г., а през 1200 г. католиците във Франция започват да го отбелязват на 6 декември.
„Причината за масовото и многовековно почитане на свети Николай Чудотворец е в неговото вътрешно богатство. При това той така изкусно скрива тайната на своя вътрешен живот от страничния поглед, че ние почти нищо не знаем за фактите от неговата биография. Славата застига свети Николай едва след като той напуска земния живот и възлиза в небесния покой; тоест тогава, когато вече са отминали заплахите от страна на гордостта и тщеславието (тези неизбежни спътници на славата и похвалите).“ из статия на Протоиерей Андрей Ткачов от pravoslavie.bg.
Много европейски страни празнуват празника на Свети Николай Чудотворец – известен още като Свети Никола —започвайки на 5 декември, в навечерието на празника, като си разменят бонбони, малки подаръци и гатанки. Предната вечер децата оставят в обувките си моркови и сено за коня на светеца, надявайки се на сутринта Свети Никола да ги размени за дребни подаръци. (звучи ли ви познато?)
В Белгия и Холандия човек, облечен като Свети Никола, пристигал често с параход от в средата на ноември. След това прекарвал следващите седмици в проверка дали децата са били добри и дали са съвршили всичко както трябва през годината. На 5 декември (Холандия) или на 6 декември (Белгия) той обикновено яхвал бял кон (или магаре) през градовете, раздавайки подаръци. Това било холандското произношение на името му – Синтерклаас – както и холандските традиции, които си проправили път до Америка. Те довели до името Дядо Коледа и традицията за подаръци.
За много европейски страни този ден за раздаване на малки подаръци в началото на Адвента помага да се запази фокусът върху.
Традиции и отбелязване на празника Никулден в България
в България, освен като един от най-уважаваните православни празници, 6-ти декември е и имен ден на много българи (над 200 000) празнуват честват своето име на тази дата.
Издигането на към Св. Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето на спечеленото през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави[1].
На деня се подрежда се празнична трапеза, на която задължително се трябва да присъства рибно ястие – приготвено от прясна риба, най-често шаран, който се поднася като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Като покровител на моряците и рибарите, празника се свързва с няколко истории , които разказват за Николай Чудотворец и морето. Когато бил млад към Божи гроб на поклонение в Светите земи. Там, той се стремял да преживее по-дълбоко живота, страстта и възкресението на Исус. Връщайки се по море, силна буря заплашвала да разбие кораба. Но Николай Мириклийски спокойно се молел. Ужасените моряци били изумени, когато вятърът и вълните внезапно се успокоили, пощадявайки целия екипаж. И така Свети Никола станал покровител на моряците и пътешествениците.
Честване и обичаи по други части на света свързани със Свети Никола
Може да ви се стори интересен факта, че някои от нашите традиции за Дядо Коледа (преди това за Дядо Мраз /по руски стил/) наистина идват от Никулден. Ако децата ви са объркани относно това, кой всъщност е Дядо Коледа, разкажете им историята за Свети Никола – верен светец, който раздавал подаръци на другите без да иска нищо в замяна.
Най-разпространеният начин в Европа за празнуване на Никулден е да оставите обувките си до камина или огнище с надеждата Свети Никола да постави малки подаръци. Чорапите също са подходящи за целта.
По традиция подаръците са просто бонбони или монети – малки предмети, които носят радост на децата. Ако искате да отпразнувате традиция по такъв начин, оставете обувките си или дървено сабо до вратата в навечерието на 5 декември. Може би на сутринта те ще бъдат пълни с малки изкушения (захарни пръчки, бастунчета, монети и други). Бонбонената пръчица, също така символизира образа на Свети Никола, представляваща неговия жезъл.
Традиционното лакомство за Деня на Свети Никола са сладките с джинджифил, често изпечени във форма на светеца.
Други традиции приравняват Свети Никола с Дядо Коледа, което означава, че Свети Никола идва в нощта на 24 декември, оставяйки подаръци за децата, които да отворят на 25 декември.
Кой е бил истинският Свети Никола?
През 3-ти век в село Патара в Турция (част от Гърция по онова време) богата двойка родила момче, което нарекли Никола. За съжаление, докато той бил малък, епидемия отнема живота и на двамата му родители.
Възпитан като християнин, той посвещава живота си на служба, продава вещите си и използва наследството си, за да помага на бедните и болните. В крайна сметка Свети Николай става епископ и репутацията му, че помага на деца, моряци и други нуждаещи се хора, се разпространява надлъж и нашир.
За това римският император Диоклециан го преследвал и затварял, заедно с други вярващи, докато римляните разбрали, че затворите са толкова препълнени с духовници, че няма къде да преиберат крадците и убийците. Така те пуснали християните на свобода.
След освобождаването си, Св. Николай продължил благотворителната си дейност, докато почива на 6 декември, 343 г. сл. н.е. в Мира и е погребан в катедралната си църква, където в гроба му се образувала манна. За нея се твърди, че има лечебна сила и насърчава предаността към светеца. Тази и други легенди за Св. Никола насърчили вдъхновили редица традиции, практикувани и до днес.
Наистина ли Свети Никола е Дядо Коледа?
Няколко легенди за Свети Никола са свързани с историята на Дядо Коледа – едната за раздаването на подаръци, а другата за децата.
В една приказка се казва, че беден човек имал три дъщери, но нямал зестра за нито една от тях, шанса им за брак намалявали и рискувал вместо това да бъдат продадени в робство. По мистериозен начин, когато всяко момиче навършвало възрастта за женене, торба със злато (или, в някои версии, топка от злато или портокал) се хвърлял през прозорец и се приземявал в чорап или обувка близо до огнището. Предполага се, че неизвестният дарител е бил Никола и случката вдъхнови ла поставянето на чорапи или обувки до камината (огнището), в които да се очакват подаръци.
Една от най-старите истории, представяща Свети Никола като закрилник на децата, се развива много след смъртта му. Гражданите на град Мира празнували отбелязвали светеца Никола в навечерието на неговия празник, когато група арабски пирати от Крит нахлула в областта. Те откраднали съкровища от църквата Свети Никола, за да ги отнесат като плячка.
Докато напускали града, грабнали едно младо момче на име Василий, за да го превърнат в роб на емира. Емирът избрал Василий за негов личен виночерпец, тъй като не знаейки езика, Василий нямало да разбере какво се говори около него. Така през следващата година Василий служил на царя, поднасяки вино в красива златна чаша.
Родителите на Василий, съкрушени от загубата на единственото си дете, годината минавала бавно, изпълнена с мъка. С наближаването на следващия празник на Свети Никола майката на Василиос не се присъединила към празненството, тъй като все още страдала.
Междувременно, докато Василий изпълнявал задачите си, служейки на емира, той внезапно изчезнал. Свети Николай се явил на ужасеното момче, благословил го и го завел в дома му в Мира. Представете си радостта и учудването, когато Василий по невероятен начин се появил пред родителите си, все още държейки златната чаша на царя. Това е първата разказана история за Свети Никола, защитник на децата – която се превърнала в основната му роля на Запад.
Резюме
Св. Николай е почитан като светец в рамките на един век след смъртта му, чак до днес, като покровител на децата и моряците, пленниците, пътешествениците, омъжените девойки, работниците, та дори крадците и убийците. Той е покровител на много градове и региони и хиляди църкви са кръстени на него по целия свят.
В България, на 6-ти декември честваме празника Никулден, който най-често отбелязваме с ястия от риба (която е позволена на този ден по време на 40 дневните пости преди Коледа) и други постни ястия.
